Пол Дохърти - Нощна сянка

— Смятате ли, че някога ще откриете отговора?

— С Божията помощ, милейди, и с малко съдействие от ваша страна.

— В такъв случай, сър Хю — разпери тя ръце, — залата е на ваше разположение.

— Имам още една молба — изправи се Корбет. — След като разпитам брат Грациан, искам да разгледам счетоводните книги на имението. Не ме интересуват толкова разходите, колкото приходите от наеми и сделки. Възможно ли е?

— С каква цел, сър Хю?

— Милейди, ще ми се да можех да ви кажа, но не мога. Ще прегледам сметките обстойно и когато видя онова, което търся, ще го разпозная.

Лейди Хауиса кимна в знак на съгласие и Корбет се сбогува с нея.

Чансън въведе брат Грациан в приемната и го изпроводи до стола пред подиума. Свещеникът изглеждаше доста разтревожен. Този път Корбет не беше изложил на показ пълномощните си писма, а само беше поставил меча си до Евангелието, върху което брат Грациан се беше заклел предишния път. Когато доминиканецът зае мястото си, Ранулф скочи на крака.

— Как се осмелявате! — изкрещя той. — Как смеете да сядате без позволение в присъствието на кралски пълномощник!

Брат Грациан се хвана за масата и се опря на нея. Лицето му беше пребледняло, а очите му се стрелкаха наляво-надясно. Свещеникът не спираше да облизва устните си, в които не беше останала и капчица кръв.

— Сър Хю, какво е всичко това? Аз съм свещеник, доминикански монах.

— Знам това — отвърна бавно Корбет. — Също така знам, че сте лъжец и клетвопрестъпник. Освен това сте отговорен за нападение над кралски представител, извършено в границите на това имение.

— Аз… аз… не знам за какво говорите — отвърна доминиканецът.

— Най-добре седнете — нареди му Корбет.

Кралският пратеник се наведе и избута Евангелието пред доминиканеца, а после се пресегна, взе дясната ръка на Грациан и със замах я залепи върху книгата.

— Ще бъда кратък, брат Грациан. Бях в Мисълам. Може би не знаете, тъй като съм сигурен, че вече са избягали, но аз се срещнах с приятелите ви тамплиери, които се бяха настанили в „Медената пита“, предрешени като просяци. Същите онези мъже, с които сте се срещали, докато сте раздавали хляб на бедните. Разменяли сте си съобщения, включително заплахи, които е трябвало да бъдат предадени на лорд Скроуп. Те си признаха всичко.

— Не знам…

— Ако продължите да лъжете — заяви Корбет, — ще ви арестувам и лично ще ви отведа на разпит в Колчестър, където в момента се помещава кралският двор. Миналия път забравихте да ми кажете, че през 1291 година сте били в Ако.

— Не ме попитахте, а пък аз не мислех, че е важно.

— Ние ще преценим кое е важно и кое не — рече Корбет. — Брат Грациан, ръката ви е върху Евангелието, моята също. Аз не ви лъжа. Знам точно какво сте направили и какви планове сте имали, но искам да го чуя от вашата уста. Оставям на вас да решите къде ще говорите — тук или пред краля в Колчестър. Убеден съм, че водачите на ордена ви в Лондон няма да се зарадват особено, когато кралят ги уведоми какви сте ги вършили.

— Не мога и няма да издам — заговори бавно брат Грациан, взирайки се в ръцете си — греховете, които лорд Скроуп е изповядвал пред мен. Мога да ви кажа само — той вдигна глава, — че така и не узнах тайните му грехове, както ги наричаше той — доминиканецът поклати глава. — Наистина не знам какви са били те, но, да, бях в Ако преди тринайсет години. Присъединих се към Ордена на тамплиерите като оръженосец. Не бях щастлив сред тях, ала неведоми са пътищата Божи. Изпратиха ме в Ако — рече Грациан и се втренчи в Корбет. — Странно място беше този град, сър Хю! Каменните му сгради бяха оцветени в някакъв зловещ оттенък на жълтото, имаха железни решетки и прозорци с цветни стъкла. Когато си спомня за Ако, пред погледа ми изплуват жълтеникавите силуети на тези чудновати сгради, покрити с прах като някакви кошмарни привидения. Този град беше последната християнска твърдина, която гъмжеше от тамплиери, хоспиталиери 52 52 Членове на религиозна организация, която първоначално се грижела за бедните, болните и ранените поклонници в Светите земи, а след успеха на Първия кръстоносен поход се превърнала във военно-религиозен орден, на който била поверена охраната на Светите земи. — Б.пр. , монаси в кафяви раса, сирийски търговци под копринени чергила и прелестни куртизанки, придружавани от черни роби, които пълнеха стаите над винарните. Пристанищата бъкаха от галери, натоварени с още хора и провизии. Сарацините напираха към града, но Ако все още изглеждаше като място на веселие, а не на гибел. Това беше един греховен град, сър Хю, също като Содом и Гомор, градовете от Йорданската околност 53 53 Содом и Гомор били сред петте града, които се намирали в равнината на река Йордан, наречена в Светото писание „Йорданска околност“ (Битие, Гл. 13:11). Останалите три града са: Адма, Цевоим (Битие, Гл. 10:19) и Сигор (Битие, Гл. 19:22). Други начини, по които са назовавали тези градове в Библията, са: „градовете на околността“ (Битие, Гл. 13:12), „градовете по оная околност“ (Битие, Гл. 19:29) и „пет града“ (Книга Пемъдрост Соломонова, Гл. 10:6). — Б.р. . Благородниците все още гуляеха по терасите си, окъпани в лунна светлина. Из въздуха се носеха благоухания. Блудниците си вършеха работата. Шутовете и менестрелите забавляваха минувачите по улиците. А после всичко свърши. Сарацините нанесоха своя удар и смъртта и разрушението ни връхлетяха — Грациан се заигра с връвта, вързана около кръста му. — Враговете ни заляха с дъжд от огнени стрели под звуците на бойните си барабани, а към небето се издигна стълб от черен дим. Никога няма да забравя тътена на онези барабани, зловещите им удари, които се заглушаваха единствено от пронизителното проскърцване на вражеските катапулти. Небето се обагри в огненочервено. Бавно, но сигурно съпротивата ни отслабваше и стените бяха превзети. Сарацините се приближиха още повече. Отвсякъде ни нападаха орди облечени в бели роби дервиши.