Пол Дохърти - Нощна сянка

— Сър Хю, сър Хю!

Корбет спря, а Пениуорт, който едва си поемаше дъх, хвана юздите му.

— В имението пристигна съобщение от домина Маргарет. Донесе го някакъв слуга, когото после лейди Хауиса отпрати. Домина Маргарет казва, че Сагитариус е бил в „Сейнт Фрайдсуайд“. Умолява ви да отидете там, най-малкото за да я успокоите. Лейди Хауиса ме изпрати, за да ви покажа пътя. Сър Хю?

Корбет затвори очи и въздъхна.

— Много добре.

Пениуорт хукна напред като хрътка. Прекосиха пазарния площад и лабиринта от улички с надвисналите над тях къщи и излязоха на пътя към манастира „Сейнт Фрайдсуайд“, който прорязваше скованите от лед поля. От време на време Пениуорт изтичваше назад, за да насочи кралските служители. След малко свърнаха по някаква тясна пътечка, от двете страни на която се издигаха гъсто разположени дървета. Пениуорт им обясни, че вече се намират на земите на манастира. Лорд Скроуп дарил тези земи на „Сейнт Фрайдсуайд“, след като сестра му станала негова игуменка. После излязоха от един завой и зърнаха високите манастирски стени от сив камък, над които се виждаха покритите с червени плочи покриви на „Сейнт Фрайдсуайд“. На един от страничните входове ги посрещна някаква послушница и ги въведе в двора. Големината на манастира изненада Корбет. Имаше хамбари, различни пристройки, конюшни, къщи за гости, спални, трапезария, лечебница, складове за провизии и кухни, а насред всичко това се издигаше внушителна църква с висока камбанария. Посетителите минаха покрай нея и се запътиха към конюшнята. Във въздуха се смесваха миризмите от коритата за пране, кухните, градините и склада за подправки. Наоколо сновяха монахини и послушници, облечени в черно или сиво. Из манастира се носеха звуците на флейта, чу се ясен камбанен звън.

Кралските служители оставиха конете си в конюшнята и влязоха в приемната, където ги посрещна някаква монахиня с важен вид. Тя ги поздрави гръмко и се представи като домина Едит, настоятелка на манастира. Говореше много отчетливо и Корбет предположи, че недочува. Кралският пратеник предупреди с поглед Ранулф и Чансън да не й се подиграват. Тримата последваха настоятелката по тихите коридори към църквата, където, провикна се домина Едит, ги чакала игуменката.

Църквата беше изпълнена с благоуханието на тамянов дим, който се виеше около статуите, таванските греди и позлатените корнизи. Вътре беше тихо. Нефът беше дълъг и настлан с блестящи черно-бели ромбоидни плочи. Между колоните, които стигаха чак до прекрасно изрисуваната олтарна преграда и лъскавия подиум за църковния хор, висяха великолепни драперии. Около статуите и от двете страни на помещението трепкаха свещи. Домина Едит поведе посетителите към единия трансепт, потънал в сумрак. Корбет спря пред една паметна плоча на стената, която висеше над красиво извезан гоблен. Плочата беше издялана от пърбекски мрамор 51 51 Варовик с вкаменелости, който се добива в Пърбек — полуостров в югоизточната час на графство Дорсет в Англия. — Б.пр. и на нея беше изобразен елен с корона. Под животното бяха описани подвизите на Гастон де Беарн и се отправяше молба към всички преминаващи покрай плочата да се помолят за този Miles Christi, fidelis usque ad mortem — верен до смърт воин на Христа. Паметната плоча приличаше на онези в параклиса на имението и в „Сейнт Алфидж“, само че беше по-голяма и по-изкусно изработена.

— Прекрасна е, нали? — отбеляза домина Едит. — Непрекъснато се молим за душата на Гастон. Ще ви покажа още нещо, сър Хю — тя го поведе напред и му посочи купчина камъни и един голям изкоп. — Игуменката възнамерява да вдигне тук паметник на семейството си. Още повече сега, когато…

Настоятелката се опомни и отново ги поведе направо, а после надясно към един малък олтар на света Фрайдсуайд. Подът там беше застлан с килими от чиста вълна, помещението се отопляваше от мангали, а през един прекрасен прозорец от цветно стъкло се процеждаше дневна светлина. Домина Маргарет и мастър Бенедикт седяха на една пейка с броеници в ръце. Бяха допрели глави и си шепнеха нещо. На пода до тях лежаха стрела и парче пергамент. Корбет влезе и двамата се отдалечиха един от друг. Игуменката изглеждаше уплашена, страните й бяха леко поруменели. Мастър Бенедикт беше доста неспокоен.

Домина Маргарет понечи да стане, но Корбет й направи знак да остане на мястото си. Кралският пратеник издърпа едно столче и седна пред игуменката.

— Тъкмо се изповядвах на мастър Бенедикт — усмихна се домина Маргарет през сълзи. — Сър Хю, намирам се в periculo mortis — смъртна опасност. Точно като нашата обичана светица покровителка.