Пол Дохърти - Нощна сянка

— Възможно ли е съпругът ви да е споделил с някого за този случай?

— Може да го е изповядал пред брат Грациан. Иначе единственият човек, комуто би се доверил съпругът ми, е пионката му Клейпоул.

На вратата на параклиса се почука и господарката на имението се сепна. Корбет вдигна резето и отвори. Отвън стояха Ранулф и някакъв слуга.

— Моля за извинение, сър Хю — Ранулф надзърна над рамото на Корбет и се поклони на лейди Хауиса, — но Чансън иска да се срещне с нас незабавно. Научил е нещо.

Главният коняр не можеше да си намери място от вълнение и възбудено обикаляше стаята на Корбет. Кралският служител едва го успокои. Чансън, ликуващ от щастие, потриваше ръце и се хилеше победоносно на Ранулф, който го изгледа гневно.

— Господарю, имам да ви кажа нещо за брат Грациан.

— Продължавай!

— Свещеникът отиде да раздава хляб точно след сутрешната служба. Бедняците се бяха събрали пред портите на имението. Грациан се правеше на много великодушен. Наблюдавах го внимателно. Сър Хю, ако някой е гладен и му дадат храна, той й се нахвърля на мига, но сред тълпата забелязах трима яки просяци… Вярно, бяха парцаливи и със сплъстени коси и бради, но когато свещеникът им подаде хляба, те просто го взеха и се ометоха.

Корбет вдигна ръка.

— Яки ли каза?

— Да, бяха доста якички — заяви Чансън. — Господарю, и аз съм живял от милостиня и знам как изглеждат просяците. Тези тримата бяха добре охранени. А най-подозрителното от всичко беше, че за разлика от останалите просто взеха хляба, без да го вкусят, и се забързаха по пътя към Мисълам. Последвах ги и се изненадах още повече, когато разбрах, че тези така наречени просяци са отседнали в „Медената пита“.

Корбет засия от задоволство. Протегна ръце и прегърна топло Чансън, смигвайки над рамото му на Ранулф.

— Чудесна работа, добри и верни служителю!

После Корбет се отдръпна от Чансън и рече:

— А сега, Чансън, да оседлаем конете и да посетим тези просяци, които явно не са чак толкова прегладнели и могат да си позволят да наемат стая в кръчма.

Малко по-късно Корбет и Ранулф, придружавани от Чансън, пристигнаха на площада в Мисълам. Пазарът не беше толкова оживен, тъй като много от чираците бяха влезли в най-близката гостилница или кръчма, за да изпият чаша ейл и да похапнат. Пътуващите артисти издигаха декорите на сцената, за да привлекат публика за представлението си. Водачът на трупата все още стоеше зад импровизирания си амвон и предупреждаваше слушателите за опасностите на Ада, където грешниците пиели огън и се хранели със сварени в сяра жаби и змии. На една сергия до каруците на трупата стоеше друг актьор и предлагаше лекове за всички познати болести. Когато Корбет и спътниците му минаха покрай него, шарлатанинът тъкмо обясняваше на някаква клета старица, която се държеше за бузата, че можела да излекува възпалението в устата си със смесица от оцет, дървено масло и сяра. Освен това свещта от овча мас и семена от приморски ветрогон 50 50 Растение, наподобяващо магарешки бодил, което се среща по морското крайбрежие и се използва за лечебни цели. — Б.пр. била чудодеен лек за развалени зъби. Свещта, провъзгласи той, трябвало да се доближи до изгнилия зъб, а под нея трябвало да се постави купа със студена вода. Така гадините, които разяждали зъба, просто щели да паднат в купата. Корбет се усмихна, докато двамата с Ранулф слизаха от конете си. Беше чувал много такива рецепти. Кралският пратеник попиваше и останалите сцени от пазарния площад — струпалите се пред сергиите купувачи, двамата танцуващи пияници, съблюдаващите реда помощник-шерифи и схватката между някакво куче и котка. Близо до църквата, върху основата на една каменна колона се беше възкачил някакъв загорял от слънцето странник. Той явно идваше отдалече и гореше от желание да разкаже за чудесата, които беше видял по пътя си. Корбет спря, огледа се, а после хвърли поглед към „Медената пита.“

— Чансън — измърмори той, — когато стигнем до кръчмата, ти ще отведеш конете в уличката, а ти, Ранулф, ще влезеш вътре с мен.

Просторната обща зала на кръчмата беше пълна с хора. Таванът беше нисък, гредите му — опушени, а подът беше покрит със слама. Повечето от капаците на прозорците бяха затворени. Вътре горяха факли, свещи и маслени лампи, но мъждивата им светлина едва разпръсваше мрака и насядалите по масите тъмни фигури се различаваха трудно. Корбет пристъпи бавно, стиснал дръжката на меча си. Присъстващите заизвръщаха глави и си зашепнаха, изненадани от появата на кралските служители. Съдържателят на кръчмата излезе иззад тезгяха, бършейки ръцете си в някакъв мърляв парцал.