Пол Дохърти - Нощна сянка

— И са заровили откраднатите скъпоценности заедно с тялото му…

— Както и тези две рисунки. Освен това са оставили тайни указания на стената на ризницата. Ранулф, започвам да разбирам подбудите на Скроуп за нападението му над Свободните братя. Първо — вдигна ръка Корбет, — той е видял картината в „Сейнт Алфидж“ и е разбрал, че в нея е скрито предупреждение към него. Второ, след като е разпитал Льо Риш, вероятно се е досетил, че останалата част от съкровището е скрита в Мордерн. Затова е дошъл тук в ранната утрин на онзи съдбовен ден и е избил Свободните братя преди пукването на зората. Скроуп и Клейпоул сигурно са се надявали да намерят съкровището на Льо Риш, но така и не са успели. Трябвало е да бъдат много предпазливи. Ако претърсели селото прекалено старателно, щели да събудят подозрение. Освен това, ако откриели крадените предмети у тях, щяло да се наложи да отговарят пред Кралския съд. Ако не бяхме дошли тук, можеха да продължат да търсят, но разбира се, пред нас е трябвало да потиснат нетърпението си, да обуздаят алчността си и да чакат по-подходящ момент.

— Но те знаят, че ние открихме криптата.

— Празна… — отвърна Корбет. — Предполагам, че Скроуп също я е претърсил.

— А сега какво ще правим? — попита Ранулф.

— Всичко, което ти казах, са само предположения, Ранулф, една мъглява теория — заяви Корбет. — Можем да принудим Клейпоул да си признае, но преди това искам да се уверя в догадките си. Ще приберем скъпоценностите и ще погребем Льо Риш достойно, но няма да споменаваме на никого за това. Когато приключим с всичко, ще платя на някой свещеник да му отслужи заупокойна литургия. Не мъртвите ме тревожат обаче, а живите. В Мисълам се спотайва коварен и ловък убиец. Част от картината ни се поизясни, но далеч не цялата. Трябва да бъдем търпеливи и последователни и да се пазим от прибързани заключения, преди да разполагаме с всички или поне с повечето факти. Ще се преструваме на ни лук яли, ни лук мирисали, а същевременно ще бъдем нащрек. Трябва да проследим събитията много внимателно, защото — въздъхна Корбет — в Светото писание много правилно е отбелязано, че: „… синовете на тоя век в своя род са по-досетливи от синовете на светлината“ 48 48 От Лука свето Евангелие, Гл. 16:18. — Б.р. .

Корбет тъкмо се беше върнал в имението, когато някой почука на вратата на стаята му. Кралският пратеник отвори и видя в коридора да стои някакъв слуга, който подскачаше от крак на крак.

— Сър Хю — каза той, — лейди Хауиса ви изпраща своите почитания и ви моли да се присъедините към нея в параклиса.

Корбет взе наметката си и последва прислужника по коридора. Слязоха по стълбите и се озоваха в параклиса. Лейди Хауиса седеше на пейката за изповед до олтара на Пресвета Богородица. Слугата изпроводи Корбет, а после се оттегли и тихо затвори вратата след себе си.

— Сър Хю — лейди Хауиса дори не се обърна, — ще ви бъда благодарна, ако залостите вратата.

Корбет изпълни молбата й, а после пристъпи към нея. Лейди Хауиса се изправи, за да го посрещне. Беше облечена в черно от глава до пети. Приближи се към него, вдигна воала си и се усмихна лъчезарно.

— Вероятно смятате, че скърбя, сър Хю, но това не е вярно. Всъщност съм благодарна за избавлението си.

— От какво, милейди?

— От злото, от брака без любов и от оковите, които стягаха душата ми. Дойдох тук рано сутринта, за да благодаря на Бог, и влязох в олтара.

Господарката на имението хвана Корбет за ръка и го поведе към стълбите, които водеха към главния олтар. От дясната страна, до хвърлящия червеникави отблясъци светилник, висеше инкрустирана със скъпоценни камъни сребърна дарохранителница, а точно над олтара имаше разпятие, привързано за таванските греди със сребърна верига.

— Казват, че кръстът е изработен от ливански кедър — обясни тя, — донесен от Светите земи. Обърнете обаче внимание на фигурата на Христос върху него, сър Хю.

Корбет погледна нагоре. Спасителят беше изваян от бронз, с разперени ръце, сгърчено в агония тяло, клюмнала шава и паднала върху лицето коса.

— Виждали сте го и преди, нали?

Корбет кимна.

— Разгледайте го внимателно, сър Хю. Какво липсва според вас?

Корбет се взря във фигурата със заковани едно върху друго стъпала и в малкия надпис 49 49 Според римската традиция Пилат Понтийски заповядал на кръста на осъдения да бъде поставен надпис, в който се изтъквала законовата причина за присъдата му. Надписът на кръста на Христос гласял — според Евангелие на Матея (Гл. 27:37): „Този е Иисус, Царят Иудейски“; според Евангелие на Марка (Гл. 15:26): „Цар Иудейски“; според Евангелие на Лука (Гл. 23:38): „Този е Царят Иудейски“ и според Евангелие на Йоан (Гл. 19:19): „Иисус Назорей, Цар Иудейски“. — Б.р. , поставен на кръста по заповед на Пилат Понтийски.