Пол Дохърти - Нощна сянка

— Какво означава това? — попита Ранулф.

Корбет се облегна на надгробния камък и се загледа в разрушената църква.

— Ранулф — той погледна през рамо, — тези рисунки са били предупреждение към лорд Скроуп. Свободните братя са имали две идеи. Едната е била да нарисуват Падането на Вавилон, което да напомня за падането на Ако. Втората е била да изобразят Ада и да поставят Скроуп — най-големия грешник — в средата. Явно са се спрели на Падането на Вавилон. Това отново поставя един важен въпрос, който беше загатнат, но така и не се разреши. Свободните братя очевидно са дошли тук, за да си отмъстят на лорд Скроуп. Всички те или поне някои от тях със сигурност са го мразели и са имали сметки за уреждане с него. Затова са нарисували стенописа, затова са им били и оръжията. Може би наистина са възнамерявали да нападнат имението Мисълам.

— Но защо? — попита Ранулф. — Какво е можело да свързва Свободните братя с лорд Скроуп?

— Това е един много съществен въпрос — заяви Корбет. — Все още не знам каква е била връзката, но със сигурност я е имало. Между тях е съществувала някаква тайна и кървава нишка, покрита с язви, набъбнали от ненавист и болка, простираща се години назад.

— Ако е така — възрази Ранулф и застана до Корбет, — смъртта им трябваше да сложи край на всичко.

— Което ни навежда на два възможни извода — отговори Корбет. — Първо, възможно е не всички от братството да са били убити. Второ, може някой друг да отмъщава от тяхно име. Не знам, Ранулф.

— Ами съкровището?

— Да видим — усмихна се тънко Корбет. — Мастър Клейпоул има да отговаря за много неща. Ето какво се е случило според мен. Разбойниците са ограбили кралското съкровище от криптата в Уестминстър и са го отнесли. От Дрокенсфорд знам, че много лондонски златари са се забъркали в това престъпление, купувайки и препродавайки откраднатите скъпоценности. За тази цел Пъдликот и бандата му е трябвало предварително да се уговорят със златарите в града.

— А златарите извън Лондон? — попита Ранулф.

— Точно така! — почти извика Корбет. — Джон льо Риш не е дошъл тук случайно. Помисли, Ранулф! Пъдликот и бандата му явно са разпрострели пипалата си надалеч. Преговаряли са с лондонските търговци, но не са се ограничили в рамките на града. Защо да не опитат и в Мисълам — един процъфтяващ заради търговията с вълна град? Да не говорим за кмета му Клейпоул, който трудно различава доброто от злото и не се слави с особена вярност към Короната. Льо Риш не е бил хванат в капан, не и по начина, който ни описаха Клейпоул и лорд Скроуп. Тези двама хитреци са имали по-коварен план. Получили са известието от краля за обира в криптата на Уестминстър. В него се е казвало, че всеки, който укрива откраднати оттам предмети, ще бъде наказан по особено суров начин. Льо Риш се е появил в Мисълам с нагласата, че ще го посрещнат като герой, но вместо това са го арестували. После Скроуп и Клейпоул набързо са го осъдили и обесили.

— Но защо Льо Риш не е протестирал и не ги е обвинил на свой ред?

— Нямал е никакви доказателства — каза Корбет. — Подозирам, че са му дали примесено с упойка вино и умът на крадеца е бил замъглен още от момента на арестуването му. Вероятно Скроуп и Клейпоул са му обещали да му помогнат да се измъкне от затвора или от бесилото. И двамата знаем, Ранулф, че човек може да се договори с палача. Около врата на затворника се поставя кожена яка, за да не се задуши, а после свалят жертвата на земята и я съживяват.

— В този случай обаче май не е станало така.

— Правилно — Корбет посочи към църквата. — Льо Риш е трябвало да внимава. Не е можел да се появи в Мисълам просто така. Затова първо е отишъл в мордернската гора, където е попаднал на Свободните братя. Те сигурно с радост са го подслонили. Каквото и да си мислим за тях, Ранулф, те са били отдадени на вярванията си и богатството не ги е блазнело много-много. Льо Риш е скрил при тях съкровището на краля, а после се е запътил към Мисълам, за да преговаря с Клейпоул — Корбет махна с ръка. — Подозирам, че крадецът е имал тайна уговорка с Клейпоул и Скроуп. Те обаче не са удържали на думата си и Льо Риш сигурно се е отчаял — преди това се е бил укривал от закона цели девет месеца. Накратко, устроили са му засада. После са го упоили и са го екзекутирали. Може би са му обещали да избегне смъртта, но това ще си остане загадка. Когато Свободните братя са разбрали за поредното злодеяние на Скроуп, свалили трупа на Льо Риш от бесилката, донесли го тук и му уредили прилично погребение в изоставеното гробище.