Пол Дохърти: Сянката на греха

Отец Джон Гримстоун бавно се изкачи към амвона на енорийската църква „Сейнт Едмънд’с“ и обхвана с помътнял поглед пространството под себе си. Сивата светлина на ранното утро проникваше през дебелите стъкла на прозорците, а утринната мъгла се промъкваше изпод вратата и се стелеше подобно на тамянен дим. Както на всяка сутрешна литургия, и днес хората от кралския град Мелфорд и околните села изпълваха цялата църква. Богатите се бяха разположили на специално отредените за тях места — украсени с резба църковни пейки. Зад тях седяха по-малко заможните, дребните земеделци и техните ратаи. Скупчени плътно един до друг, част от бедняците бяха застанали около кръщелния купел, а останалите се бяха разпръснали из сумрака на напречните галерии, опрели гърбове о стените.

Отец Джон рязко си пое дъх и положи усилие да се отърси от омаята на изпитото предната вечер вино. На днешната литургия, седмици преди началото на коледните пости, мислеше да проповядва за смъртта — тихата, винаги неочаквана гостенка, чието присъствие непрекъснато се усещаше наоколо. Особено в Мелфорд, където кървавите убийства биваха последвани от изпълнени с жажда за мъст съдебни процеси и екзекуции. Свещеникът измъкна изпод филона 1 1 Филон — свещеническа дреха без ръкави, която се носи по време на литургия. — Бел.прев. си парче пергамент и го постави на аналоя 2 2 Аналой — висока масичка в църквата с поставка за поставяне на книги и икони. — Бел.прев. — скулптиран от дърво орел с разперени криле. От сутрешния полумрак в църквата усети да го полазва студ и отново го връхлетя кошмарът от изминалата нощ: мъртъвци отместваха настрани тежките каменни плочи, под които бяха погребани, и протягаха към него костеливите си ръце с хищнически нокти, мъчеха се да го сграбчат и да го завлекат в гробовете си. Беше само сън, но го тормозеше още от детството, когато майка му му разказваше за покойниците, които спят под църквата и чакат да чуят ангелските тръби 3 3 Ангелските тръби ще възвестят второто пришествие на Христос, Който ще възкреси мъртвите за Страшния съд. — Бел.прев. да възвестят възкресението им.

Отец Гримстоун се прокашля и се опита да разсее тягостното чувство. Той бе нисък, възпълен, с червендалесто лице — заради слабостта си към виното, — и с разчорлена, бяла като сняг коса. Свещеникът считаше себе си за добър Божи служител. Той сведе поглед от амвона надолу към скупченото паство. Преди доста години всички тези хора бяха изричали венчалните си обети пред него, сетне бе кръщавал децата им, беше давал утеха и опрощавал греховете на техните болни или умиращи близки.

Енориашите не откъсваха изпълнените си с очакване погледи от него. Неделната проповед беше едно от най-важните събития през седмицата — а отец Гримстоун беше добър проповедник. Умееше да трогне сърцата им, като илюстрираше думите си с примери от живописните религиозни сцени по стените и дори с няколкото стъклописа по прозорците на църквата „Сейнт Едмънд’с“. Късната есен, когато всичко в природата умира, вече беше дошла и вероятно той щеше да говори за ужасите на ада, за изпитанията в чистилището или за не чак толкова вълнуващата благодат на рая.

Гримстоун хвърли поглед към курата 4 4 Курат — помощник на енорийския свещеник. — Бел.прев. си, отец Робърт Белън, млад мъж с млечнобяло лице, невчесана черна коса, с увиснали краища на устните и доста блуждаещ поглед. Куратът беше добър и работлив помощник, макар свещеникът да се чудеше дали е съвсем с всичкия си — заради почти истеричния ужас, който куратът изпитваше от плътския грях. Може би и затова в присъствието на жени езикът му се връзваше. Положил ръце в скута си, отец Робърт беше забил поглед в един от демоните с ужасяващи лица, изрисувани в горната част на наредените в две странични редици ниски колони. Демоните и адът непреодолимо силно бяха обсебили мислите на отец Робърт. В свой отделен стол вляво на амвона седеше Адам Бъргес, близък приятел на отец Гримстоун и бивш войник. Младият курат, беше измърморил той, трябва вече да е бил в ада, щом така добре познава тамошните ужаси.

Бъргес се размърда на стола си, по посивялото му лице личеше явно недоумение — защо свещеникът бави проповедта си? Гримстоун му отвърна с усмивка и се опита да прикрие притеснението си. Полубратя и много близки приятели, двамата с Бъргес бяха израснали в Мелфорд, но по-късно пътищата им се разделиха. С парите от натрупаното по време на кралските войни състояние, Бъргес беше купил старата лесничейска къща зад църквата. С времето Гримстоун започна да разчита на него много повече, отколкото на курата си Робърт.