Пол Дохърти: Сянката на греха

Въпреки облачното и студено време, хората продължаваха да се тълпят около сергиите. Онези, които бяха по-запознати със събитията, не изпускаха от очи широката дъбова врата на кръчмата „Златното руно“, където трябваше да отседне кралският писар. Вероятно щяха да го съпровождат тръбач, вестоносец с кралския флаг и многобройна свита. Момчетата-съгледвачи, на които беше платено, наблюдаваха пътищата, които водеха към града, и дебнеха за пристигането на сър Хю Корбет.

Междувременно пазарът вървеше — хората купуваха, продаваха, разменяха стоки, както всеки делничен ден. Мелфорд беше процъфтяващ град и все по-нарастващите печалби от вълната се чувстваха във всеки дом. Златото и среброто бяха в изобилие. Все повече стоки, докарани от големи градове като Лондон и Бристол, и даже внесени от чужбина, пълнеха пазарите на Мелфорд. Велен и пергамент, скъпи дълговлакнести кожи и коприна, щавена червена испанска кожа от Кордова, одеяла и завивки от тъкачниците във Фландрия и Ено 8 8 Провинция в югозападна Белгия. — Бел.прев. ; и още — статуетки, свещници и скъпи украшения, дело на лондонските златари, а нерядко дори и на големите майстори от Северна Италия.

Помощник-шерифът, Уолтър Блайдскот, обичаше оживените пазарни дни. Този ден той се постара да покаже на всички, че е заловил скитниците, пияниците и престъпниците и ги е оковал на дървената платформа в центъра на пазара. Случи се така, че същият този ден бе наказан публично джебчията Падликот. Предната сутрин самият помощник-шериф беше пипнал престъпника да тършува в коша на някакъв селянин. Дебел и цял плувнал в пот, Блайдскот си придаваше важен вид. Беше цяло чудо, че изобщо е успял да залови някого, след всичкото вино, което беше изпил. Затова пък влачиха триумфално Падликот през целия площад, като да беше извършил някакво извънредно голямо престъпление, а не дребна кражба. Качиха го върху платформата, окован за ръцете и за врата, при което градският рог засвири тържествено, за да привлече вниманието на всички. Блайдскот гръмко обяви на всеослушание, че заловените ще останат там през следващите двайсет и четири часа. Само да поискал, щял да нареди да вържат на врата на нещастника торба с фъшкии. Сред зяпачите се чуха одобрителни възгласи. Падликот затръска глава и захленчи за милост.

Блайдскот наистина се зае да завързва торбата, когато някаква жена извика със силен и ясен глас:

— Не е в твоя власт да наказваш така!

Помощник-шерифът се извърна, здраво стиснал с мръсни пръсти торбата. Разпозна гласа и присви кривогледите си очи.

— А, това си ти, Соръл.

Впери яден поглед в руменото и решително лице на жената, която си проправяше път през навалицата. Тя беше на средна възраст, носеше зелено-кафяви изпоцапани дрехи, в едната си ръка държеше вързоп, а в другата тежка тояга.

— Нямаш право да се месиш в раздаването на правосъдие в града — строго рече Блайдскот. — На мен се пада да отсъдя какво да е наказанието. И какво си помъкнала в тази торба? — добави той ядно.

— Много повече, отколкото имаш ти в панталоните си! — отговорът й предизвика шумен изблик на смях сред тълпата.

Блайдскот пусна своята торба и скочи от платформата долу.

— Какво носиш в торбата, жено? Пак бракониерстваш, така ли?

Соръл отхвърли назад краищата на наметката си и заплашително вдигна тоягата.

— Да не си ме докоснал, Блайдскот — изсъска тя дрезгаво. — Нямаш власт над мен. Не живея в този град и не съм извършила нищо нередно. Само да ме докоснеш и ще закрещя, че се опитваш да ме насилиш!

Блайдскот отстъпи назад. Внимаваше как се държи с тази жена — макар да не се бяха венчавали с Фъръл, бракониера, тя се считаше за негова вдовица.

— Пак си го търсила, нали? — додаде злобно Блайдскот. — Още ли скиториш из горите и полята да търсиш мъжа си, а? Имал е достатъчно ум в главата, за да се махне от такава дърта вещица като теб. Духнал е чак отвъд планините!

— Не смей да говориш за моя мъж! — озъби се Соръл. — Мъжът ми Фъръл е мъртъв! Някой ден ще открия тялото му. Ако те биваше за помощник-шериф, щеше да ми помогнеш. Но теб не те бива за тая работа, нали така, Уолтър Блайдскот? И дръж мръсните си ръце далеч от мен!

Блайдскот злобно направи неприличен знак и се върна да вдигне торбата с кучешки фъшкии.

— Да оставиш горкия Падликот на мира! — извика Соръл. — Законът не казва, че наказанието включва и унижения. Поразхлаби оковите.

Тя посочи към лицето на Падликот, което беше станало мораво.