Пол Дохърти: Сянката на греха

Сред богомолците вече се чуваха нетърпеливи покашляния и леко потропване с крака. Гримстоун огледа насядалите на първата пейка и забеляза, че воденичарят Молкин отсъства. Тук беше жена му, Урсула, както и Маргарет — странната му, русолява и бледолика дъщеря. Къде тогава се е дянал Молкин? Все пак нали в неделя воденицата не работи, няма зърно за мелене и брашно за насипване в чувалите. Молкин трябваше да присъства, тъкмо за да чуе тази проповед.

Енорийският свещеник вдигна отривисто глава.

— Смъртта! — прогърмя гласът му.

Хората притихнаха и впериха поглед към свещеника, очакваше ги вълнуваща проповед.

— Смъртта — натърти отец Гримстоун — е като камбана, която трябва да подтиква християните към молитва. Но ленивците, дори след първите удари на камбаната, са все още сънливи и чакат следващите.

Стрелна с поглед съпругата на Молкин.

— Различните камбани имат различен звън — отец Гримстоун погледна усмихнат към звънаря Саймън. — Песента на тази възвестяваща смъртта камбана е: Помни края на дните си и ще избегнеш греха.

Свещеникът докосна манипула 5 5 Манипул — дълга около метър и широка от пет до десет сантиметра лента, която се носи само по време ни литургия на лявата ръка и то така, че да пада от двете страни на ръката с еднаква дължина. — Бел.прев. на лявата си китка и гласът му набра сила.

— Смъртта е като църковен пристав!

Направи пауза, понеже неговите енориаши закимаха одобрително и замърмориха на себе си. Всички до един ненавиждаха църковния пристав, който само дебнеше кой съгрешава или кой се е забъркал в скандал. Пипнеше ли някого, без значение мъж или жена, в прелюбодеяние, веднага призоваваше прегрешилите страни да се явят пред архидякона на съд.

— Точно така — продължи свещеникът, — смъртта прилича на църковен пристав и като знак за своите задължения носи жезъл, по-безмилостен и от най-острата стрела. Смъртта е подобна на рицар, възседнал кон. Тя носи огромен щит, разделен на четири. На първата четвъртина е изобразена ухилена маймуна, символ на онези, които се присмиват на хората и ги ограбват. Във втората четвъртина виждаме разярен лъв — защото смъртта поглъща всичко, върху което се нахвърли. В третата е писарят, който записва всички наши дела, за да бъдат представени пред Божия съд. Докато в последната част…

Вратата на църквата внезапно се отвори. Отец Гримстоун отпусна ръце и богомолците извърнаха глави. Местният идиот, Питъркин, шумно се потътри навътре. Чорлавата му, сплъстена коса почти скриваше дивия му поглед, разкривените му ботуши бяха покрити със засъхнала кал.

Отец Гримстоун бавно слезе от амвона. Питъркин беше едно от Божиите чеда, които изцяло зависеха от милостта на енорията; спеше по оборите или при старицата Крауфорд, хранеше се с малкото, което неохотно му подхвърляха. Свещеникът забеляза, че слабоумният е развълнуван. Всъщност Питъркин беше плакал. По покритото с мръсотия лице на горкия луд личаха следи от сълзи. Примигваше, отворил уста, от която не излизаше никакъв звук. Благочестивата тишина на неделната сутрин беше грубо нарушена и богомолците зашумяха смутено.

— Тихо! — нареди отец Гримстоун. — Питъркин, какво толкова се е случило? Това е дом Божи. Знаеш, че сега се отслужва литургия. Да не си гладен? Или жаден? Да не би пак да си сънувал някой от твоите кошмари?

Питъркин не го чуваше. Обърнал глава наляво и без да откъсва поглед, сочеше към един от стенописите в трансепта 6 6 Трансепт — напречен неф на готическа катедрала. — Бел.прев. . Трепереше, а по вътрешната страна на единия му крачол личеше мокро от урина. Гримстоун улови Питъркин за ръката.

— Какво има? — настоя той. — Покажи ми!

Селяните и ратаите направиха път и Питъркин го поведе като дете през трансепта. С ръката си сочеше към стенопис, на който бе изобразено отсичането на главата на Йоан Кръстител. Грешницата Саломе държеше поставената на поднос глава на светеца, за да я отнесат на отмъстителната й майка.

— Това ли сънува? — свещеникът се опитваше да овладее нетърпението си.

Питъркин поклати глава.

— Молкин! — измуча той.

— Воденичарят Молкин?

— Воденичарят Молкин — глухо повтори Питъркин. — Главата му плува по водата…

Богомолците, които стояха наблизо, го чуха. Неколцина се изправиха сковано, отправили поглед към Урсула и дъщеря й Маргарет, които гледаха недоумяващо, с широко отворени очи. Отец Гримстоун свали филона си и го подаде на курата. Попристегна робата си и улови Питъркин за ръка.