Пол Дохърти - Нощна сянка

— Ами заплахите? — попита Корбет.

— Започна да ги получава преди около година — с охота му отвърна Клейпоул, — но не се впечатли особено. Тамплиерите поискаха да им върне „Сангуис Кристи“, но лорд Оливър отказа. Последва първата заплаха. Следващата дойде около Великден миналата година. Лорд Скроуп не й обърна внимание — беше свикнал да живее в опасност и не се притесняваше.

— А Льо Риш?

— Льо Риш се появи в Мисълам с онази кама и се опита да я продаде на някакъв златар.

— На кого по-точно?

— Не си спомням, но златарят насочил Льо Риш към Общината и мен. Веднага щом разпознах камата, си припомних съобщенията за кражбата в Уестминстър, които кралят беше разпространил.

— Престъпник като Льо Риш обаче — намеси се Ранулф — едва ли би се доближил до Общината току-така…

— Беше отчаян — отвърна Клейпоул. — Така или иначе, той влезе в Общината и аз го арестувах заради престъпленията му. Изпратих съобщение до лорд Скроуп, който по това време беше в града. Останалото го знаете. Льо Риш беше осъден и обесен. Задържахме камата и щяхме да я върнем на краля. Колкото до трупа на Льо Риш, един Бог знае какво се е случило с него.

— Ами Свободните братя на Светия Дух? — продължи разпита Корбет.

— Пристигнаха в Мисълам и лорд Скроуп беше така добър да им разреши да се подслонят в изоставеното село в мордернската гора. Позволи им също да заработват прехраната си. Мина време и срещу тях бяха повдигнати обвинения в кражба, бракониерство, разврат и ерес. След внимателно проучване лорд Скроуп стигна до извода, че те са банда разбойници. Събра хората си и ми нареди да свикам и градските войници. Останалото ви е известно. Лорд Скроуп беше прав — те бяха престъпници. Намерихме оръжията им. Очевидно бяха планирали някакво злодеяние, вероятно нападение над имението му, макар че един Бог знае защо им е било, освен за да заграбят богатствата му.

— А какво можете да ми кажете за Сагитариус? — попита Корбет.

Клейпоул сви рамене.

— Знам, че е убиец, сър Хю, но нищо повече.

— Какво правихте през нощта, в която умря лорд Скроуп?

— Бях си вкъщи, в леглото. Попитайте съседите и жена ми. Защо, в какво ме обвинявате? — Клейпоул се наведе напред. — Че съм се измъкнал от леглото си, отишъл съм в имението, прекосил съм покритите със сняг пущинаци, преплувал съм леденото езеро, без да ме забележи стражата, и съм проникнал в убежището? Не мисля. Защо ми е да убивам лорд Скроуп? Когато се завърнах от Ако, той беше този, който ми осигури богатство, помогна ми да отворя собствена златарска работилница и да вляза в гилдията. Всичко дължа на него. Аз съм негов законороден син, сър Хю — привдигна се Клейпоул. — Ако нямате повече въпроси, смятам да си вървя. И аз като вас съм зает човек.

Корбет изчака Клейпоул да затвори вратата след себе си, а после се изправи в стола.

— Ето че попаднахме и на лъжец — отбеляза той, — който престъпи клетвата си. Съмнявам се, че чухме и една истина от него.

— Защо мислите така? — попита Ормсби.

— Говореше твърде гладко и сякаш имаше готов отговор за всичко — отвърна Корбет. — Думите се лееха от устата му, сякаш рецитираше някоя пиеса. Знаеше какво ще го попитаме и се беше подготвил добре. Мастър Клейпоул крие много неща.

След това в залата влезе брат Грациан. Доминиканецът положи клетва и побърза да заяви, че като изповедник на лорд Скроуп няма право да разкрива онова, което господарят на имението му е доверил. Напомни на кралския служител, че църковното право се отнася много строго към тайната на изповедта и всеки опит за нарушаването й би довел до отлъчване от Църквата. Корбет едва прикри гнева си от наглостта на свещеника. Таеше сериозни подозрения към доминиканския монах, който уж не го беше грижа за никого, а пък три пъти седмично раздаваше хляб на местните бедняци.

Засега Корбет реши да го остави да тъне в самодоволството си. Щеше да го притисне в ъгъла, когато му дойдеше времето. И така, кралският пратеник кимна с разбиране и безгрижно попита брат Грациан къде е бил в нощта, когато е бил убит лорд Скроуп.

— В стаята си, сър Хю — отговори надменно свещеникът. — Попитайте слугите, те ми донесоха храна и напитки. После си казах молитвата и си легнах. Може да съм способен на много неща — мършавото и бледо лице на брат Грациан се сгърчи във високомерна усмивка, — но ходенето по вода и преминаването през камък и дърво определено не са сред уменията ми.

Корбет кимна, сякаш отговорът го беше задоволил, и любезно освободи доминиканеца.