Пол Дохърти - Нощна сянка

— Какво повече да ви кажем, сър Хю? — рече домина Маргарет с поруменели страни.

— Ще ми се да съм далеч оттук, кралски служителю — намеси се мастър Бенедикт с дрезгав глас и погледна Корбет право в очите. — Това място е ужасно. Същинска Акелдама — „кръвната нива“ 46 46 Хаселдема, Aceldama (арамейски), — кръвни нива. Име на място в Йерусалим, което библейската традиция свързва с Иуда. Според Евангелие от Матея (Гл. 27:3–8) нивата била купена с тридесетте сребърника, които Иуда получил за предателството на Иисус и после върнал, и била използвана за погребване на чужденци. Съгласно този източник името на мястото се свързва с пролятата кръв на Христос или с кръвта на погребваните там странници. В Деяния на светите Апостоли (Гл. 1:18–19) пък се казва, че Иуда сам купил нивата с наградата за предателството си и умрял на нея, което предполага, че в името се говори за кръвта на Иуда. — Б.р. — цитира Евангелието свещеникът. — Ще ви бъда благодарен, ако ми дадете препоръчителни писма до лорд Дрокенсфорд и до краля.

— Моля ви, сър Хю — застъпи се за капелана си домина Маргарет.

— Ще се погрижа за това, но нека първо да приключим с всичко тук, милейди.

— Не знаем почти нищо — прекъсна го Бенедикт. — В нощта, когато беше убит лорд Скроуп, имах силна треска. Питайте домина Маргарет и слугите, имах треска… — изведнъж свещеникът млъкна. — Толкова много убийства, сър Хю! Кой ли ще бъде следващият?

Корбет не му обърна внимание. Вместо това посочи към игуменката.

— Знаете ли нещо за убийствата?

— Не, сър. Брат ми не обсъждаше делата си с никого.

— И за Ако ли не знаете нищо — намеси се Корбет, — след толкова много години?

— Да, сър Хю, и за Ако. Той никога не говореше за това, не и с мен. Сигурна съм, че е подхващал темата пред Клейпоул. Вероятно са обсъждали и Свободните братя, Сагитариус и Льо Риш. Но аз, сър Хю, знам толкова, колкото и вие. Случват се страшни неща, но имайте предвид, че макар в момента да пребивавам в имението, аз съм преди всичко игуменка на манастир. Въпросите, свързани с имението Мисълам, не са моя грижа. Съжалявам за смъртта на брат си, но повече ме тревожат действията на мастър Клейпоул. Разбира се, вълнува ме и повишението на мастър Бенедикт. Бях възможно най-честна и откровена с вас — игуменката направи пауза. — Иска ми се градският идиот да не беше мъртъв. Може би той щеше да ви бъде по-полезен. Крадецът Льо Риш не ме засяга. Водачите на Свободните братя, Адам и Ева, и останалите от групичката им често идваха в манастира, за да просят и да се молят в параклиса ни, но не правеха нищо нередно. Бяха безобидни и простодушни.

— Ами Островът на лебедите? Домина Маргарет, знам, че като дете сте си играли из цялото имение. Знаете ли дали езерото може да се прекоси по друг начин, освен с лодка или по мост?

— Няма друг начин — усмихна се тя замислено. — Езерото е дълбоко, а водораслите го правят много коварно. На мястото на пристаните имаше мост, но брат ми го разруши и обучи неколцина от хората си да го превозват отвъд с лодка. Езерото е опасно, сър Хю. Не мога да си представя как някой е могъл да го прекоси без лодка.

— Как тогава убиецът е стигнал до острова според вас? — попита Ранулф.

— Мислих много по този въпрос — прехапа устни игуменката. — Подозирам, че той — усмихна се тя чаровно — или пък тя, е преплувал или преплувала езерото през деня.

— Но така всеки би измръзнал! — заяви Корбет.

— Не е задължително, сър Хю. Не и ако след това се преоблече и се сгрее с глътка вино. Аз например бик могла да го преплувам — усмихна се тя — и въпреки опасностите, понякога съм го правила.

— Но как убиецът е влязъл в убежището? — настоя Ранулф.

— Може да е принудил брат ми да го пусне вътре. Въпреки че — домина Маргарет сви рамене — подобно обяснение поражда толкова въпроси, колкото и разрешава.

Игуменката се изправи и мастър Бенедикт я последва.

— Наистина нямам какво повече да ви кажа, сър Хю.

Корбет благодари на домина Маргарет и на капелана й, след което двамата свидетели се оттеглиха, а Чансън затвори вратата след тях. Корбет се намести в стола си и се обърна към Ормсби.

— Е, докторе, какво мислите?

— И преди съм разследвал смъртни случаи в качеството си на съдебен лекар. Днес си направих три заключения. Първо — размаха той дебелия си показалец, — никой не каза истината. Това, разбира се, не е голяма изненада — едва ли някой би си признал всичко. Всеки крие по нещо, но това, което обединява всички свидетели, е дълбоката ненавист и дори омраза към лорд Скроуп.