Пол Дохърти - Нощна сянка

— Мерете си думите! — скастри го Ранулф.

— О, меря си ги и още как — увери го Клейпоул. — Но нима смятате, че отец Томас случайно дойде да служи в имението, чийто господар мрази? Не, не и не! Имал си е причина да дойде точно тук.

— И каква е тя?

— Питайте отец Томас — отвърна рязко Клейпоул. — Той и брат му Реджиналд, който също участва в похода към Ако, са родени тук.

Корбет въздъхна и се облегна в стола си.

— Какво се случи с Реджиналд?

— Загина. Също като останалите.

— Значи смятате — започна Корбет, — че отец Томас е дошъл в Мисълам, за да разбере какво се е случило с брат му?

— Не знам. Трябва да попитате него.

— Но защо му е било на лорд Скроуп — намеси се Ормсби — да покровителства човек, който го е мразел?

Клейпоул се ухили, оголвайки пожълтелите си зъби.

— Много просто, докторе. Лорд Скроуп не мразеше отец Томас. Той е добър свещеник и се грижи за нуждаещите се. Рядко се намират такива като него. Освен това отец Томас е местен, а и лорд Скроуп съжаляваше за загубата на Реджиналд. Господарят ми си имаше и добри качества, не му липсваше чувство за справедливост. Радваше се, че назначиха отец Томас в „Сейнт Алфидж“.

— Лорд Скроуп казвал ли ви е, че сте негов законен наследник?

— Никога. Слуховете обаче стигнаха и до мен. Разпитвах го, но той все ми казваше да имам търпение. Тогава реших да проведа свое собствено разследване, но вече беше твърде късно. Църковните регистри бяха изчезнали. Обърнах се към лорд Скроуп, но той нищо не ми каза. Отец Томас пък твърдеше, че документите вече били изчезнали, когато той постъпил на служба в църквата след завръщането ни от Ако. Това е всичко, което знам по въпроса.

— Значи — заяви Корбет, — лорд Скроуп така и не е потвърдил, че вие сте негов законен наследник, и това все още предстои да се докаже.

— Какво значение има дали е потвърдил, или не? — тросна се Клейпоул. — Засега нямам доказателство, но един ден ще го открия. Междувременно ще предявя иск в Канцлерския съд срещу претенциите на лейди Хауиса. Сър Хю, когато с господаря се сражавахме рамо до рамо в Ако и гледахме смъртта в очите, лорд Скроуп потвърди слуховете и призна, че съм му син. Не каза обаче дали съм законороден. Мисля, че е обичал майка ми. После тя се омъжила повторно и починала при раждане. Друго не знам.

— Значи сте служили заедно в Ако. Какво се случи там? — попита Корбет.

— Сарацините и техните съюзници обградиха Ако. Градът обхващаше голяма територия и трудно можеше да удържи на обсада. Врагът започна да го превзема парче по парче подобно на касапин, който кълца месо. Оттеглихме се в крепостта, която гледаше към морето, а сарацините настъпиха с всички сили — историята е добре известна. Лорд Скроуп и аз решихме да избягаме. Стените бяха щурмувани и превзети. Двамата с господаря ми тръгнахме към вътрешността на крепостта. Първо се отбихме в лечебницата, където лежеше братовчед му Гастон. Лорд Скроуп влезе вътре и завари Гастон мъртъв. Не се бяха грижили добре за него — нямаше лекарства, а запасите от питейна вода бяха оскъдни. Гастон беше починал от раните си. Лорд Скроуп реши да потърси компенсация за всичките си беди. Съкровищницата на тамплиерите се намираше близо до лечебницата. Когато я наближихме, видяхме, че вратата е отворена, а един от пазачите й вече тъпче торбата си. Ние просто последвахме примера му и заграбихме всичко, което можахме, включително „Сангуис Кристи“. Битката отвън ставаше все по-ожесточена. Отекваха викове и писъци. Знаехме, че крепостта е превзета, и хукнахме да бягаме. Лорд Скроуп беше опитен боец, истински воин. Хората тук ще ви опишат недостатъците му, но в онзи ден аз станах свидетел на смелостта и мъжеството му. Добрахме се до брега, намерихме някаква лодка и загребахме към корабите, които ни очакваха, за да ни отведат у дома.

Корбет кимна с разбиране.

— И се завърнахте в Мисълам?

— Да. Лорд Скроуп беше приветстван като победоносен воин на Христа — Клейпоул не можа да прикрие сарказма, който се промъкна в гласа му. — Радваше се на благоразположението на краля и на Църквата. За награда получи още имоти и лейди Хауиса за съпруга. Нейното семейство не само притежаваше земи, но и печелеше много от търговията с вино с Гаскония. С парите на съпругата си и съкровищата, донесени от Светите земи, лорд Скроуп разшири имението си, обнови къщата си и построи убежището на Острова на лебедите. Преживяванията му в Ако наистина го бяха променили, но той не се интересуваше от приказките на хората.