Пол Дохърти - Нощна сянка

— Смятал е, че от параклиса в имението липсва нещо, така ли?

— Да, сър Хю. Все още нямам представа за какво говореше.

— Сър Хю — намеси се Ранулф, — мисля, че нейно благородие вече ни каза всичко, което знаеше.

Лейди Хауиса засия и погледна към Ранулф, който само се прокашля и отвърна поглед. Корбет огледа жената отново. Понякога в съда или по време на разпит се случваше да попадне на нещо, което не успяваше да подчини на логиката. Лорд Скроуп беше загадка, но и лейди Хауиса не му отстъпваше. На какво ли се дължеше потайността й? Дали на дългите години брачен живот, които беше прекарала като монахиня, спуснала воал между себе си и коравосърдечния си съпруг? Или криеше нещо друго? Въпреки това кралският пратеник реши, че поне за днес разпитът е продължил достатъчно. Изправи се, благодари на господарката на имението за отделеното време и лейди Хауиса тръгна да си върви. Тя кимна на Ормсби, усмихна се ослепително на Ранулф и излезе от залата. Корбет се върна на мястото си и забарабани с пръсти по масата.

— Жесток сте, господарю.

— Ситуацията е жестока, Ранулф. Имаме си работа с измяна, убийство и кражба. Нека не забравяме защо сме тук. Независимо какъв човек е бил лорд Скроуп, преди всичко той беше феодален владетел и поданик на краля. Освен това у него имаше вещи от кралската съкровищница в Уестминстър. А още по-важното е, че из Мисълам броди убиец, който неведнъж е убивал и може да убие отново. Нашата задача е да разнищим тези загадки. А сега нека разпитаме мастър Клейпоул.

Кметът самодоволно се приближи към подиума, облечен в пищната си кметска мантия, поръбена с кожа. На врата му висеше символизиращата властта му верига, а позлатеният му медальон проблясваше на светлината. Той се закле върху Евангелието с изкривено от гняв лице, след което седна точно срещу Корбет. С едната си ръка стискаше ръба на масата, а с другата — шапката си от боброва кожа. Погледна свирепо към Корбет и избърса уста с опакото на ръката си.

— Слушам ви — каза грубо Корбет. — Хайде, кмете, изплюйте камъчето! Кажете какви са възраженията ви срещу комисията. Обяснете ми, че сте кмет на град с право на самоуправление и че не желаете да свидетелствате — Корбет сви рамене. — Но това са глупости и вие го знаете! Или ще говорите тук, или пред Кралския съд в Уестминстър. Уверявам ви, че главните съдии Стантън и Хенгам няма да търпят жалките ви претенции.

Клейпоул прочисти гърлото си и махна с ръка, сякаш за да прогони някаква неприятна миризма.

— Сър Хю, задайте въпросите си, на ваше разположение съм.

— Разкажете ми за службата си в Светите земи.

— През 1290 година — изрецитира Клейпоул — разбрахме, че християнството в Светите земи е поставено под силен натиск, и лорд Скроуп свика всички мъже от Мисълам, които бяха годни за военна служба, на среща в църквата „Сейнт Алфидж“.

— Да, да — прекъсна го Корбет. — Заминали сте заедно с още много мъже, но само вие двамата сте се върнали обратно.

— Умеете ли да стреляте с дълъг лък? — попита Ранулф.

— Естествено! — сопна се Клейпоул с пламнало от гняв лице. — Както и много други мъже в Мисълам.

— Защо Скроуп ви е назначил за свой оръженосец? — намеси се Ормсби.

Корбет прикри усмивката си. Този любопитен доктор определено беше заинтригуван от слуховете за произхода на Клейпоул.

— Защо да не ме назначи?

— Кажете, верни ли са слуховете, които се носят из града? — настоя Ормсби. — И помнете, че — сте под клетва, сър. Всичко, което кажете, може да бъде използвано както във ваша полза, така и срещу вас. Вярно ли е, че сте незаконороден син на лорд Скроуп?

Лицето на Клейпоул се изкриви от ярост, по бузите му избиха червени петна, а очите му засвяткаха. За миг Корбет си помисли, че кметът ще стане и ще удари Ормсби.

— Мастър Клейпоул — рече успокоително Корбет, — ние само повтаряме онова, което се говори из града. Верни ли са тези слухове?

— Не, не са — кметът се облегна на масата и отправи свиреп поглед към Корбет. — Не са верни, защото аз съм законороден син на лорд Скроуп и мистрес Алис де Тъдънам, и ще го докажа.

— Как? — попита Корбет. — Отец Томас казва, че църковните регистри от годината на вашето раждане са изчезнали. Да не би да са у вас?

— Мислите ли, че ако бяха у мен, щях да седя тук? Не са у мен! Говорих с лорд Скроуп по този въпрос и той ми каза, че според него отец Томас ги е откраднал или унищожил.

— И защо да го прави?

— Защото отец Томас ме мрази, както мразеше и лорд Скроуп. Мислите ли, че е съвпадение, Корбет…