Кралският пратеник дочу шум от долния етаж. Въздъхна, обу си ботушите, свали портупея си и се запъти към вратата. Щеше да слезе долу и да спази етикета, но вечерта щеше да съобщи на лейди Хауиса и на останалите какви са плановете му за следващия ден.
Те не биха се предали на светския съд, без преди това да са се посъветвали с църковните си настоятели.
Лондонски летописи, 1304 г.
Корбет постигна своето и на следващата сутрин, след като камбаната за утренята би, съдебната комисия се събра. Подиумът с високата маса в голямата приемна на имението се превърна в съдийска скамейка. Сър Хю постави на видно място кралското си пълномощно и печата, който му даваше пълната власт „да действа в полза на Короната“. Върху кралската заповед положи меча си. Наблизо имаше разпятие, а от двете му страни горяха свещи. Зад масата разположиха три стола с високи облегалки, а на стената зад тях Корбет разпъна знамето с кралския герб — златни лъвове на алено-син фон. Пред масата наредиха ниски столчета. Върху една поставка до подиума сложиха подвързано с червеникава кожа Евангелие със златен кръст отпред, върху което щяха да полагат клетва свидетелите. Огънят в камината беше запален, а помещението — осветено от свещи и факли. Доктор Ормсби се беше съгласил да участва в комисията и беше отведен в параклиса, за да положи клетва.
Корбет беше обявил заседанието на комисията по време на снощната погребална вечеря. Лейди Хауиса веднага се беше възпротивила. И тримата свещеници се позоваха на привилегията на духовенството. Домина Маргарет ги подкрепи, а мастър Клейпоул изтъкна правото за градско самоуправление. Корбет бързо потуши протестите, като подчерта, че кралят настоява за незабавно разследване. Трябваше да се изяснят много въпроси, сред които беше убийството на феодален владетел и кражбата на кралско имущество. Обяви още, че всеки евентуален отказ за съдействие би затруднил Канцлерския съд да се заеме с изпълнението на завещанието на лорд Скроуп. Вметна, че процедурата понякога се бавела с години. Накрая всички се съгласиха да бъде свикана съдебна комисия, а тримата свещеници, особено брат Грациан, още веднъж напомниха, че не могат да бъдат съдени от светски съд.
— Няма да бъдете съдени — отвърна им рязко Корбет. — Само ще бъдете призовани да кажете истината по някои въпроси.
Отец Томас каза, че това не е проблем за него, и тримата свещеници обещаха да се явят пред комисията, когато бъдат призовани. Корбет връчи призовки и на градския палач, на лодкаря Пениуорт, както и на още няколко човека от свитата на Скроуп. Започна с тях. Пениуорт нямаше да добави кой знае какво към това, което вече беше казал. Чансън го отведе до Евангелието, за да положи клетва, и лодкарят отново разказа събитията, на които беше станал свидетел. Корбет му благодари и накара Чансън да му върне портупея. Подаде на лодкаря една монета и го помоли да застане на пост пред вратата, докато Чансън се грижи за сигурността в залата. Останалите от свитата на Скроуп не можаха да кажат нищо съществено за нощта, в която беше убит господарят им. Навън било много студено и мъжете се греели на огъня сред дърветата. Въпреки това всеки един от тях поотделно се закле, че са наблюдавали внимателно пристаните, лодката и всички пътища към убежището. Не видели обаче нищо необичайно. После съдиите разпитаха неколцина лесничей и ловци за Свободните братя и за упражненията им по стрелба из мордернската гора. Свидетелите не можаха да уточнят кой какво е видял. След това Корбет призова палача Ратисбон — мръсен и разчорлен, облечен в дрипава, кирлива риза, протрити кожени панталони и жакет. Косата му беше провиснала и мазна, брадата и мустаците му бяха проскубани, а лицето му беше обрулено от вятъра. Воднистите сини очи на палача избягваха погледа на Корбет. Ратисбон не можеше да чете, така че положи клетва, повтаряйки след Чансън, който му каза всяка дума поне по два пъти. Свидетелят се отпусна върху пейката и погледна свирепо към Корбет, а после извърна очи.
— Не съм направил нищо лошо — измънка той. — Хващам се на работа тук и там. Кметът ми плаща, за да екзекутирам престъпници, и аз го правя.
— Спомняш ли си Джон льо Риш, крадеца, който ограби кралската съкровищница в Уестминстър?
— Разбира се! Обесих го през ноември, сър, и добре си свърших работата. Измъкнах го от каруцата и го избутах нагоре по стълбата. Сложих примката на врата му и затегнах възела зад лявото му ухо. После слязох по стълбата и я дръпнах. Онзи увисна и зарита с крака като всички обесени.
Читать дальше