Пол Дохърти - Нощна сянка

— Продължавайте.

— Второ, Корбет, според мен тук става дума за нещо, което наподобява последиците от някакво старо заболяване. Постоянно разпитвате за Ако, където явно се корени всичко. Очевидно там се е случило нещо. Много мъже от Мисълам са заминали за Светите земи, но само Скроуп и Клейпоул са се върнали. Старите войници обичат да говорят за битките, в които са участвали, за раните, които са получили, за славата и за победите си. Но не и Скроуп и Клейпоул. Защо? Знаем, че са ограбили съкровищницата на тамплиерите и са избягали. Същевременно не са дали на хората в Мисълам правдиво обяснение за смъртта на съгражданите им. Трето, ако зърното е било посято в Ако, то настоящите събития са неговият плод. Ние, или по-скоро вие, трябва да разберете следното — как онази нощ убиецът на лорд Скроуп е могъл да се промъкне покрай стражите, да прекоси леденото езеро, да влезе в укрепеното убежище, да убие жертвата си, без тя да окаже съпротива, да я обере и да се измъкне незабелязано и безпрепятствено. Предлагам ви, сър Хю — изправи се Ормсби, — да започнете оттам. Ако успеете да разрешите тази загадка, вярвам, че всичко останало само ще си дойде на мястото.

— Не съм съгласен с вас — обади се Ранулф. — Мастър Ормсби, разсъжденията ви са правилни, но все пак смятам, че има лъжи, за които можем да се хванем. Да вземем например мастър Клейпоул. Не вярвам на историята за задържането и обесването на Льо Риш. Нещо в нея куца. Същото се отнася и за брат Грациан. През думите му прозира някакъв фалш. Крие се зад духовния си сан и правата, които му осигурява той. Само ако можехме да намерим някакъв начин да измъкнем истината от тях…

— Така е — промърмори докторът. — А сега, господа, ако няма да имате повече нужда от мен, трябва да тръгвам. Ще навестя лейди Хауиса — той се ръкува с Корбет, а после и с Ранулф. — Повикайте ме, ако мога да ви бъда полезен с още нещо, макар че не мога да си представя каква е истината зад всичко това — Ормсби поклати глава, — а и едва ли някога ще успея.

После докторът излезе от приемната, мърморейки си под нос. Корбет стана, отиде до една от страничните маси, напълни две чаши с вино и подаде едната на Ранулф.

— Много добре, Ранулф. Чансън — Корбет повика коняря с ръка, — налей си вино. Ето какво ще направим. Ти, Ранулф, разчисти масата, а после се разходи из имението. Опитай се да разбереш дали по времето на убийството свидетелите са били там, където твърдят. Чансън, ти наблюдавай брат Грациан. Ако забележиш нещо странно, ела и ми кажи. Аз ще бъда в стаята си.

Корбет излезе от залата и отиде в параклиса. Седна на един стол пред олтара на Пресвета Богородица, а после стана и се разходи наоколо. Чудеше се какво ли е имал предвид лорд Скроуп, като е казал, че нещо оттук липсва. Взря се в разпятието над входа на малкия олтар, след което огледа главния олтар и масите отстрани, но не забеляза нищо нередно. Върна се в стаята си, свали ботушите си и се разположи пред огъня. Пийна малко вино и се унесе. Задряма, а когато Ранулф и Чансън потропаха на вратата, вече се беше стъмнило.

— Нищо — заяви Ранулф и се отпусна на ниското столче до Корбет. — Абсолютно нищо, господарю. Всичко, което чухме, явно е истина. Слугите пеят същата песен. През нощта на убийството на лорд Скроуп домина Маргарет, брат Грациан, мастър Бенедикт и лейди Хауиса са били в стаите си. Никой не е забелязал отец Томас или мастър Клейпоул в имението. А сега какво?

— Аз разбрах нещо.

Корбет се обърна към Чансън, който беше застанал до вратата.

— Утре брат Грациан пак ще раздава хляб на нуждаещите се — съобщи главният коняр.

— Бъди там — настоя Корбет. — А ние с теб, Ранулф, ще си отспим, после ще яхнем конете и няма да кажем на никого къде отиваме.

— А къде ще ходим? — попита боязливо Ранулф, подозирайки какво ще му отговори Корбет.

— В Мордерн — отвърна Корбет. — Там се крие някаква тайна, която смятам да разкрия.

— А Островът на лебедите? — поиска да разбере Ранулф. — Говорих с Пениуорт. Той разрови паметта си и се сети, че някога на мястото на пристаните е имало мост. Домина Маргарет правилно ни е казала, че лорд Скроуп го е разрушил. Попитах лодкаря дали е възможно някой да преплува езерото от единия пристан до другия, но той ми се изсмя. Изглежда между пристаните е най-дълбоко.

Корбет го изслуша с половин ухо и кимна.

— Първо ще отидем в Мордерн, Ранулф — промърмори той. — Когато научим достатъчно, за да отделим зърното от плявата, ще посетим и Острова на лебедите. Нека дотогава островът пази своята тайна.