Пол Дохърти - Нощна сянка

Вратата на църквата се отвори и Корбет чу Ранулф да го вика.

— Трябва да вървя.

— Бог да е с вас, сър Хю. Ще се видим утре сутринта на службата в имението. Двамата с домина Маргарет имаме работа с лорд Скроуп. Той ни покани в убежището си, така че ще се видим скоро. И помнете, че аз чух вашата изповед, а вие моята. Няма какво повече да добавя.

После Корбет излезе при Ранулф на входа на църквата.

— Господарю, направих каквото ми казахте. Площадът е заобиколен от плетеница тесни улички. Дори не са улички, ами по-скоро пътечки между къщите.

— Ами къщите?

— Както знаете, повечето от тях са с по четири-пет етажа. Някои са обитаеми, а други — не. Останалите са просто стаи, в които преспиват пътуващите търговци и занаятчии. Научих, че повечето от тези стаи са собственост на лорд Скроуп.

Корбет кимна.

— Подозирам, че Сагитариус крие някъде лъка и стрелите си — той сви рамене. — Може би ги държи в някоя от онези тавански стаички.

— Да не забравяме и стълбищата, сър Хю, както и многото прозорци. Някои от тях представляват само тесни процепи, а други са закрити от капаци с панти, но те могат да бъдат отворени. От повечето се открива добра гледка към целия площад. За един опитен стрелец не би било трудно да повали трима или дори повече човека оттам.

— Всички, които бяха убити днес, бяха от свитата на лорд Скроуп — каза Корбет.

— Да, и тримата бяха с нас в Мордерн сутринта. Убиецът е знаел, че след това ще отидат в кръчмите, и само е изчаквал удобния момент.

— Успя ли да разпиташ някого? — попита Корбет.

— Разни слуги, домашни прислужници и момчета за всичко, но нищо не научих от тях. Господарю, из тъмните ъгли на онези мрачни къщи може да се скрие цяла армия! О, между другото — добави той, — Чансън каза, че умира от студ. Ако не се върнем скоро, ще го заварим превърнат в буца лед.

Корбет кимна.

— Приключихме тук, Ранулф. Отец Томас ще дойде в имението утре сутринта. Предполагам, че после ще се върне тук, за да отслужи заупокойна литургия за убитите. Гробището на „Сейнт Алфидж“ скоро ще се препълни.

После двамата излязоха на смълчания площад. Пазарният ден вече беше приключил и сергиите бяха прибрани. По вратите на къщите бяха окачени горящи факли, а на прозорците светеха запалени свещи. Излая куче. Просяците прехвърчаха като сенки в мрака. Чансън беше вързал конете и беше застанал до някакво насмолено буре заедно с няколко просяци. В бурето гореше огън, запален от някой добър гражданин, за да се топлят бездомниците през нощта. Чансън се оплака колко му е студено и колко е гладен, но щом Корбет се метна на седлото, конярят веднага се ободри. Кралският пратеник обяви, че се връщат в имението Мисълам, за да се нахранят добре, да пийнат ейл, а може би и от онова греяно вино с подправки. Обърнаха конете си и потеглиха по обратния път. Корбет се радваше, че се беше изповядал. Прекосиха заледения калдъръм и излязоха на тъмния път към имението, а сър Хю почувства, че вече се доближава до същността на тази кървава загадка.

След като се върна в имението Мисълам и се приведе в приличен вид, Корбет се отправи към „антиохийското крило“ на къщата. Един слуга му показа покоите на игуменката. Въпреки че в стаята гореше огън, а прозорците бяха закрити с капаци и плътни завеси, домина Маргарет беше облечена в дебело черно расо, а върху него беше наметнала пелерината си. Приятното й лице беше обрамчено от обичайното бяло монашеско покривало. Игуменката се беше разположила на стол с висока облегалка пред камината, а краката й бяха опънати върху ниско столче. Бенедикт също беше там. Капеланът беше облечен в батистена риза, тъмносини панталони и мантия без ръкави, а на краката си носеше пантофи. Той седеше до домина Маргарет, а в скута му лежеше някаква книга.

— А, сър Хю — домина Маргарет понечи да се изправи, но Корбет поклати глава. — Мастър Бенедикт тъкмо ми четеше от „Роман за Розата“ 39 39 Средновековна френска поема, посветена на изкуството на любовта и написана под формата на съновидение. — Б.пр. . Много харесвам сюжета. Истински шедьовър, не мислите ли?

Корбет кимна в знак на съгласие.

— Мастър Бенедикт, ако обичате — прошепна игуменката.