Пол Дохърти - Нощна сянка

— По-добре да отида с тях — измърмори отец Томас.

— Не, отче, не мисля — хвана го Корбет за ръкава.

Свещеникът го погледна изненадано.

— Отче, вие сте служили в кралските войски в Уелс, нали?

— Знаете, че е така.

— Там ли се запознахте с лорд Скроуп?

— Да.

— Освен това сте служили и като свещеник при краля, вярно ли е?

— Да — отец Томас се опита да прикрие тревогата в гласа си.

— И сте решили да се откажете от кралската служба, за да станете истински пастир на Божиите чеда?

— Стремя се да правя най-доброто, на което съм способен. Да, бях в Уелс. Видях как умират хора, убити по начини, които никой не може да си представи. След това не бях на себе си. „Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“ Участвах във всичко, което се случи там. Трябваше да изкупя греха си. Запознах се с лорд Скроуп в началото на военния поход; много години, преди той да отиде в Ако. Обеща ми, че ако имам желание, ще използва влиянието си, за да убеди краля да ме назначи на служба тук.

— Но не харесвахте Скроуп, нали така?

— Точно така.

— Имате ли лък, отче? Моля ви да кажете истината тук, пред Христос.

Свещеникът рязко се обърна и се отдалечи, а Корбет си даде сметка, че отецът възнамерява да се върне. След малко отец Томас наистина се появи. Бързаше, а в ръцете си носеше дълъг лък и колчан стрели.

— Гледам да ми е подръка. Живеем в опасни времена, сър Хю. На един свещеник може да му се наложи да защити себе си, църквата си или своето паство.

— Ръката ви още ли е сигурна, отче? — попита Корбет.

— Искате да ме изпитате ли, милорд?

Корбет леко се усмихна.

— Не съм глупак, отче. Ако сте добър стрелец, рано или късно ще улучите целта си.

— Накъде биете, сър Хю?

Корбет направи няколко крачки, а после спря и се обърна към свещеника.

— Вие бяхте Сагитариус, нали, отче? Стрелецът, който се е появил в Мисълам преди почти десет години. Служили сте с лорд Скроуп в Уелс. Там сте го видели да убива уелски пленници, а когато сте пристигнали тук, сте установили, че същият този кръвожаден човек си живее нашироко, благоденства и се прави на велик господар. Нямаше ли един псалм, в който се казваше как Бог опъва лъка си и го насочва към грешниците?

— Защо мислите, че съм бил аз?

— Ами защото — приближи се Корбет към свещеника, отмервайки стъпките си, — един опитен стрелец винаги улучва целта си, отче. Може да му се случи да пропусне веднъж, но не повече! Стрелецът отпреди десет години само е искал да сплаши лорд Скроуп. Единственият човек, поне според фактите, който би искал това, сте тъкмо вие. Нарекли сте се Сагитариус — Божият стрелец. Така ли е, отче? Чухте изповедта ми, а сега е мой ред да чуя вашата. Обещавам ви да запазя в тайна това, което ще ми споделите.

— Мразя го! — прошепна свещеникът. — Чувствах се виновен, сър Хю. Знам, че той ми осигури тази служба, но дълбоко в себе си аз презирам лорд Скроуп. Да, бях в Уелс. Веднъж група гладни и изтощени уелски бунтовници слязоха от хълмовете, носейки кръст. Бяха готови да се предадат. Скроуп командваше войска стрелци — конници и пехотинци. И аз бях там. Късно вечерта в един мразовит ден като днешния бунтовниците дойдоха в лагера ни. Бяха боси и не носеха оръжия, а един от тях носеше кръст. Преди някой да успее да направи каквото и да било, Скроуп извади меча си и тръгна между тях, като мушкаше и сечеше. Останалите се присъединиха към него. Бяха видели уелсците да убиват другарите им и нямаха милост. Докато стигна до онази част от лагера, в която се развиха събитията, всички вече бяха мъртви. Уелсците бяха шестнайсет или седемнайсет души, Корбет, и всичките бяха млади мъже, а някои — едва момчета. Заварих убитите плувнали в кръв. Скроуп се подпираше на меча си, а останалите държаха брадви, ками и сопи. Всичките бяха опръскани с кръв до лактите. Започнах да крещя на Скроуп и го проклех. И вие сте служили в Уелс, Корбет, знаете какво беше там. Никой не молеше за милост и никой не я проявяваше. Биехме се на живот и смърт.

Отец Томас си пое дъх.

— След това реших да напусна службата при краля и известно време обикалях по селата. Скроуп е странен човек. Душата му не е изцяло покварена. Вярно, съгреши, но искаше да се пречисти. Все едно, той си спомни за мен и ме покани тук — отец Томас замълча, а после продължи. — Гражданите на Мисълам са добри хора — почтени и богобоязливи. Е, има и такива като Клейпоул и Робърт де Скот, но не са малко и тези като младежите, които подготвят постановката за Сретение Господне. Служа с радост на такива като тях. И така, назначиха ме тук веднага след завръщането на Скроуп от Ако. Той си дойде още понатежал от грехове, но донесе със себе си съкровища и се превърна в могъщ владетел. После се ожени за красивата лейди Хауиса. Ще бъда откровен — усмихна се свещеникът. — Ние, свещениците, би трябвало да спазваме обета си за безбрачие не само на дела, но и в мислите и в думите си, но лейди Хауиса… — той сви рамене. — Признавам си, че понякога мечтая за моята прекрасна лейди. И така, бях ядосан на Скроуп, а после си спомних и за убийството на онези уелски бунтовници. Той имаше всичко и изглеждаше недосегаем за всяко зло — живо доказателство, че Сатаната се грижи за своите. Реших да го сплаша. Извадих дългия си лък и известно време се забавлявах с него, измъчвах го и го тормозех. После осъзнах, че това, което върша, е нередно, и затова спрях. Да, аз бях Сагитариус и проповядвах срещу собствения си грях. Аз бях този, който използваше това име, но ще ви кажа едно, Корбет — свещеникът го сграбчи за ръката. — И в най-лошите си кошмари не съм си представял, че ще се появи друг Сагитариус — смъртоносен стрелец и убиец, сякаш изникнал от ада!