Пол Дохърти - Нощна сянка

Вратата за мъртвите се отвори. Корбет се обърна и видя отец Томас да се приближава забързано.

— Сър Хю, един от младежите, с които си пеехте — свещеникът излезе от сенките, — ми каза, че сте тук. С какво мога да ви помогна?

— Възхищавам се на стенописа — Корбет посочи към стената. — Сигурно много се гордеете с него.

— Така е — усмихна се отец Томас.

Корбет се приближи към него. Светлината беше слаба, а му се искаше да види очите на свещеника.

— Жалко — каза той, — че художниците са били убити.

— Да — въздъхна свещеникът. — А ако лорд Скроуп изпълни обещанието си, край и със стенописа. Господарят се съгласи да поднови „Сейнт Алфидж“ и голяма част от манастира „Сейнт Фрайдсуайд“ — вероятно като разкаяние за греховете си.

— Всички имаме грехове за изкупване, отче.

— Така ли, сър Хю?

— Да, отче, и понеже ме попитахте с какво можете да ми помогнете — бих искал да ме изповядате.

Отец Томас се изненада, но все пак се съгласи. Поведе Корбет навътре в църквата и му направи знак да коленичи върху ниската молитвена пейка пред изповедалнята. После отиде до ризницата и се върна, надянал пурпурния епитрахил на врата си. Седна на пейката за изповед и извърна лице от Корбет.

— In nomine Patris et Filii et Spiritus Sancti 37 37 В името на Отца и Сина, и Светия дух (лат.). — Б.пр. …

Корбет се прекръсти и подхвана молитвата си.

— Отче, изминаха три месеца от последната ми изповед и ето в какво съгреших оттогава…

Отец Томас се опита да прикрие изненадата си и да се съсредоточи върху думите на Корбет. Къде се беше чуло и видяло такъв изтъкнат кралски служител да се изповядва пред някакъв си енорийски свещеник? Колкото повече слушаше отец Томас, толкова повече нарастваше смущението му. Даде си сметка, че Корбет е почтен човек, който търси справедливостта във всяко нещо. Кралският пратеник разкри душата си и изповяда не толкова грехове, колкото пропуснати възможности да стори добро. Каза, че е проявявал раздразнение към съпругата и децата си, че е бил нетърпелив спрямо колегите си и недостатъчно състрадателен към другарите си. Отец Томас кимаше от време на време, без да го прекъсва, а опасенията му се задълбочаваха. Щом този мъж можеше да съди така точно и ясно самия себе си, какво щеше да се случи, когато се захванеше с жителите на Мисълам, включително и с него? Ако този извънредно умен човек приложеше проницателността си и към тях, всички ужасни загадки около града и имението щяха да бъдат разкрити. Когато най-после Корбет приключи изповедта си, отец Томас помълча известно време, а после погледна кралския пратеник право в очите.

— Не бива да съдите себе си толкова строго, сър Хю. Мислете и за доброто, което сте направили — усмихна се той. — В това се състои целият смисъл на изповедта — да си дадете сметка пред Бог за истинското си положение. Какво покаяние да ви препоръчам? На вас какво би ви се харесало?

Корбет се усмихна.

— Хайде да попеем, отче. Кървавият ден е към края си. Дойдох в тази църква, за да изповядам греховете си и да се пречистя — той се загледа в танцуващите сенки наоколо и посочи към олтара на Пресвета Богородица. — Хубаво ли пеете, отче?

— Някога пеех в кралския църковен хор — засмя се свещеникът.

— Хайде тогава!

Двамата мъже се приближиха до олтара на Пресвета Богородица и се вгледаха в статуята на Девата. Разпяха се, а после подеха „Салве, Регина“ — вечерната молитва към Богородица.

— Salve Regina, Mater Misericordiae, Vita Dulcedo et Spes Nostra — Слава Тебе, Царице Небесна, Всемилостива Майко, наш сладък живот и наша надежда…

Гласът на отец Томас беше жизнен и силен. Корбет истински се наслади на песента, не само защото възхваляваше Богородица, а и защото така се пречисти от ужасите на деня. След като приключиха, той запали три свещи — една за Мейв, една за Едуард и една за Елинор. После, разкайвайки се, че беше забравил, запали още една и за краля.

— Трябва да тръгвам — каза отец Томас, а после застина.

Вратата на църквата се отвори и вътре нахлуха лорд Скроуп и брат Грациан. Двамата вървяха бързо и изглеждаха извън кожата си от ярост.

— Труповете в дома на покойника ли са? — дори не се опита да любезничи Скроуп.

— Знаете, че са там — отец Томас посочи към вратата в другия край на църквата.

Господарят на имението се огледа.

— Отче, обещавам ви, че до средата на лятото ще обновя така църквата, и то така, че да се гордеете с нея.

— Аз и сега се гордея с нея.

Скроуп отмина, без да си направи труда да отговори. Брат Грациан, който беше скрил бледото си и кокалесто лице под голямата си качулка, кимна учтиво и последва господаря си.