Пол Дохърти - Нощна сянка

— Колко? — изрева Скроуп.

Клейпоул вдигна три пръста.

— Тук са Вавасур и Мътуорт — съобщи един от хората на Скроуп, който явно беше надарен с остро зрение.

— Робърт де Скот също е мъртъв — понесе се гласът на Клейпоул през площада.

Скроуп изреди цял куп ругатни. Корбет не му обърна внимание. Вместо това кралският пратеник се взря във входа на „Райските двери“, а после обхвана с поглед целия площад. Не можеше да не се възхити на ловкостта на убиеца. Тук един опитен стрелец можеше да се придвижи и да се скрие с лекота. Кралският пратеник огледа внимателно пустите входове на къщите, тъмните улички и канавките. Убиецът можеше да се спотайва на всяко едно от тези места или пък в някоя от високите четириетажни къщи — в таванските им стаички, зад тесните им прозорци или корнизите по покривите им. Въпреки всичко Корбет имаше усещането, че Сагитариус няма да нападне отново. Беше минало доста време и вече беше твърде опасно. Всяко движение или проблясък можеше да издаде убиеца. Сагитариус обаче беше потънал в мрака, възползвайки се от страха, завладял хората.

— В името на Бога, умолявам ви да прекратите това!

Корбет се обърна по посока на гласа и видя отец Томас да прекосява площада. Пред него вървеше Бенедикт льо Санглие с кръст в ръце. Енорийският свещеник пък носеше запалена свещ и енергично разтърсваше църковния си звънец.

— В името на Бога — извика отново отец Томас, — заклевам ви да прекратите това!

Той спря в средата на площада. Някакво куче се приближи до него и го подуши. Корбет нареди на охраната да отмести щитовете и се запъти към свещеника.

— Мисля, че опасността премина — меко му каза кралският пратеник.

— Но ще се завърне! — отвърна рязко отец Томас с помръкнало от тревога лице. — Както се завърна и преди… — той се спря насред думите си. — Бях си вкъщи — гневът на свещеника се изпари. — Мастър Бенедикт дотича в църквата, за да ми каже какво се е случило — той духна свещта и посочи към „Райските двери“. — Трябва да се погрижа за мъртвите.

Отец Томас се забърза напред, а хората започнаха да излизат от скривалищата си. Вратите и капаците на прозорците се заотваряха. Едно момче притича по калдъръма, пренебрегвайки виковете на майка си. Свитата на лорд Скроуп се разпръсна. Господарят на имението се заприказва с Клейпоул. Кметът беше излязъл навън в доста комичен вид — в едната си ръка държеше кама, а в другата голям тиган, който му служеше като щит. Чу се звън на камбана. Пазарът се върна към обичайната си дейност, но Корбет долавяше царящото напрежение. Хората се споглеждаха мрачно и си мърмореха под нос. Гражданите на Мисълам вече бяха убедени, че страховитите нападения на Сагитариус са свързани с ужасяващите събития в Мордерн. Корбет нареди на Чансън да пази конете, дръпна Ранулф за ръкава и насочи вниманието му към „Райските двери“.

— Сагитариус трябва да е стоял точно срещу кръчмата — той посочи към къщите от другата страна на площада, които гледаха към пивницата. — Искам да претърсиш всяка уличка, ъгълче и канавка, Ранулф. Влез във всяка къща и стая и виж дали ще откриеш нещо.

— Но как убиецът е успял да остане незабелязан с лък в ръка? — измърмори Ранулф.

— Може да го е скрил някъде предварително. Освен това — Корбет прехапа устната си — един лък с отпусната тетива би могъл да изглежда като обикновена тояга. Пък и човек лесно може да скрие колчан стрели под плаща си. А сега тръгвай!

Ранулф кимна и прекоси площада. Корбет тръгна към Скроуп и Клейпоул, които бяха потънали в оживен разговор, но изведнъж спря. Не го беше забелязал преди, но сега, когато се вгледа в тези двама мъже със сурови и сърдити лица, приликата между тях го порази. Все едно, по-интересното беше какво обсъждаха така разпалено. Корбет нямаше търпение да ги разпита и за недовършената забележка на отец Томас, който беше споменал нещо за опасността, която се била връщала и преди.

— Сър Хю — обърна се към него Скроуп, разтеглил грозното си лице в любезна усмивка, — това е ужасно.

— Не повече от причината за него, лорд Оливър! Кой нарече убиеца Сагитариус?

Скроуп погледна към Клейпоул, но кметът само присви устни, вдигна рамене и извърна очи.

— Зададох ви въпрос…

Корбет замълча, понеже видя, че към тях се е запътила група търговци със сопи в ръце и изкривени от ярост лица. Мечът на кралския пратеник на мига проблесна в ръката му. Скроуп също извади своето оръжие, а хората му ги наобиколиха объркани.