Пол Дохърти - Нощна сянка

— Трябва да го разпитаме, господарю.

— Рано или късно ще стигнем и дотам — отговори Корбет. — Не вярвам обаче Скроуп да ни каже истината. Той беше предупреден, че пристигаме, Ранулф. Имал е достатъчно време да се подготви и да потърси съвет. Дори най-добрите правници от Върховния финансов съд не биха могли да го хванат натясно…

Корбет прекъсна мисълта си, понеже отвън по коридора се чуха забързани стъпки, а после някой потропа на вратата. Чансън се завтече да отвори и в стаята връхлетя някакъв слуга.

— Сър Хю, сър Хю — рече той задъхано, — лорд Скроуп ви вика. Сагитариус се е завърнал в Мисълам…

Летописецът на близкия манастир „Сейнт Фрайдсуайд“ и градският архивар Уолтър Басингборн прилежно записваха ужасяващите обстоятелства около злодеянията, извършени късно в сряда, на 13 януари 1304 година. Общинските служители тъкмо се канеха да бият камбаната на пазара, за да обявят края на пазарния ден. Денят беше хубав, макар времето все още да беше мразовито и леденият вятър да продължаваше да щипе кожата. На смрачаване се спусна лека мъгла и търговците поръчаха на чираците си да приберат стоката в буретата и бъчвите. Просяците изпълзяха, за да търсят огризки пред пекарните, гостилниците и кръчмите. Амбулантните търговци и странстващите занаятчии скриха безценните си монети в кесиите под дрехите си. Разни поклонници, които се бяха запътили към есекското крайбрежие, за да посетят отшелническото убежище на свети Сед, внасяха вързопите си в конюшните на кръчмите. Стражите свалиха няколко натруфени уличници от позорните стълбове и група гуляйджии им се присмяха. Същите нехранимайковци насъскваха четирима слепи просяци да се бият за чаша вино и сочно парче свинско. Търговците се отправяха към магазините на златарите заедно със своите чираци и продавачи, за да оставят там дневната си печалба. Никой не знаеше, че смъртта е нахлула в Мисълам и в момента зорко дебне всички в града, за да си набележи подходяща жертва.

Робърт де Скот, капитанът на свитата на лорд Скроуп, беше покосен пръв. Изпълнен с гняв към Корбет, Де Скот беше тръгнал да обикаля кръчмите по пазарния площад. Първо беше посетил „Медената пита“, а после — „Райските двери“. Удави мъката си в евтин ейл, а след това плати на някаква повлекана да го позабавлява в една от мърлявите тавански стаички. Тъкмо когато излезе от „Райските двери“ с несигурна стъпка, три продължителни изсвирвания на ловджийски рог обявиха, че кървавият ад се е завърнал в Мисълам. Робърт беше толкова пиян, че не можа да помръдне от мястото си, и само зяпаше със замъглен поглед как останалите бягат. Опита се да направи една крачка, залитна и тогава дългата три стъпки стрела с железен връх го прониза в сърцето. Смъртоносният изстрел го повали по гръб и капитанът се разтресе, давейки се в собствената си кръв. На площада настана хаос, някои от търговците побягнаха, а други се скриха под сергиите си. Жените грабнаха децата си и се втурнаха с писъци към закътаните ъгли, покритите входове на къщите и канавките. Двама смелчаци се завтекоха да помогнат на Робърт де Скот, но той вече беше мъртъв. Мъжете издърпаха трупа му в „Райските двери“ и заключиха вратата след себе си. Мина известно време и хората започнаха да надзъртат от скривалищата си. Навън се смрачи и въздухът захладня. Следващата жертва беше Уилям льо Вавасур — друг от свитата на Скроуп. Той си мислеше, че опасността е преминала, пък и видя още един от хората на лорд Скроуп да излиза от скривалището си. И така, нетърпелив да се приюти в топлата кръчма, мъжът изпълзя от канавката, където се беше скрил, и се затича. Стрелата го прониза в гърлото, а железният й връх проби кожата, мускулите и костите му. Другият, Мътуорт, вече беше стигнал до вратата на кръчмата и се бореше с резето, когато в гърба му с тъп звук се заби стрела. Върхът й излезе през гърдите му и го прикова като муха към дървената врата.

Гражданите на Мисълам все още се криеха, когато на площада с гръм и трясък пристигнаха Корбет и Ранулф. Придружаваха ги Скроуп и останалата част от свитата му. Хората на Скроуп носеха дълги овални щитове, които бяха взели от оръжейния склад в имението. Корбет и спътниците му слязоха от конете си и се скриха зад щитовете, а свитата образува защитна преграда около тях. Корбет надзърна над стената от щитове и видя два трупа. Единият лежеше на земята в локва кръв, а другият беше прикован в страховита поза към вратата на кръчмата. Кралският пратеник нареди на хората да задържат преградата от щитове и се провикна към Чансън и останалите да укротят конете. Скроуп беше извън кожата си от ярост и свирепо се оглеждаше наоколо. На един прозорец се беше показал Клейпоул. Кметът им махаше оживено.