Пол Дохърти - Нощна сянка

— Кой, защо, кога?

— Не се знае. Тамплиерите обаче явно възнамеряват да си вземат своето и няма да чакат Скроуп или краля със скръстени ръце. Сигурно знаят, че сме тук — Корбет се усмихна. — Вероятно имат шпиони в Канцлерския съд или пък сами са се досетили каква е истинската цел на посещението ни в Мисълам.

— Може самият лорд Скроуп да им е казал, че пристигаме, и какви са намеренията ни.

— Така е — съгласи се Корбет. — Възможно е лорд Скроуп от чиста злоба да предпочете да върне „Сангуис Кристи“ на тамплиерите, вместо да го предаде на краля.

— А каква е втората новина?

— Дрокенсфорд не е сигурен дали това има значение, но според архивите нашият крадец, участвал в обира на кралската съкровищница, Джон льо Риш, е роден в Карнарвън 32 32 Град в Северозападен Уелс. — Б.пр. и е служил в кралските войски от уелски стрелци.

— Значи е опитен стрелец. Може той да е Сагитариус.

— Може — промълви Корбет. — Ако още е жив. А сега, Ранулф, хващай перото.

Корбет се изправи и посочи към стола, от който току-що беше станал. Ранулф зае мястото му и се приготви да пише. Господарят му тръгна да се разхожда из стаята. „Обичаш тази игра — помисли си Ранулф. — Обожаваш лейди Мейв и децата си, но това е различно. Харесва ти да решаваш загадки, да откриваш истината и да си служиш с логиката така изкусно, както добър стопанин си служи с остър нож, за да подреже насажденията си.“

Ранулф отвори една от мастилниците и разбърка червеното мастило с върха на перото. Припомни си погледа, който му беше отправил кралят в Уестминстър, и писмената му заповед, която в момента беше скрита в едно тайно ковчеже. После пред очите му изплува красивото лице на лейди Хауиса. Чудеше се дали кралят ще му повери Мисълам, ако успееха да изпълнят задачата си. А ако лорд Скроуп умреше… Само един нож разстояние го делеше от тази награда — да стане видна личност, владетел на имение! За момент Ранулф се видя като момче в парцалива риза, тичащо покрай мръсните канавки из Чийпсайд. Толкова неща се бяха променили оттогава. В един миг примката почти се беше стегнала около врата му, а в следващия, благодарение на неочаквания милосърден жест на Корбет, вече нищо не беше същото. Но такава беше човешката съдба. Животът на всеки можеше да се промени внезапно. Можеше да те застигне смъртоносна стрела или кама, а можеше и да получиш несметни богатства и привилегии.

— Ранулф!

Служителят на Зеления печат вдигна поглед и забеляза, че Корбет го наблюдава с любопитство, вперил в него своите тъмни и проницателни очи.

— За какво мислиш?

— За времето, господарю — засмя се Ранулф. — За това, как то ненадейно може да промени хода на човешкия живот.

— Странно. И аз си мислех за същото, Ранулф. Трябва да прочетеш труда на Беда Достопочтени 33 33 Англосаксонски монах, писател и светец от VII-VIII в., смятан за баща на английската история. — Б.пр. „За същността на времето“ — Корбет поднови обиколката си из стаята. — Велик учен е бил той, Ранулф — саксонски монах, който живеел в един манастир близо до Римската стена 34 34 Укрепление в Северна Англия, построено от римския император Адриан. — Б.пр. . Както и да е, той написал този труд, в който доказал, че в очите на Господ не съществува никакво време.

— Не ви разбирам, сър Хю.

— Лесно е, Ранулф. Погледни например този гоблен — Корбет посочи към висящия на стената гоблен, на който беше изобразена смъртта на Приам при падането на Троя. — Виждаш тази картина и я разбираш с един поглед. Представи си сега, че не виждаш цялата картина, ами я разглеждаш парче по парче. Беда, а след него и свети Тома Аквински, говори за „вечното настояще“. В очите на Бог няма минало, настояще и бъдеще — само вечност.

— Но ние…

— Ние възприемаме времето в неговата последователност, да. Просто не можем иначе. Трябва да направим връзка между сегашния и следващия момент. Принудени сме да създаваме ред. Ето, сега наближава пладне и скоро църковната камбана ще забие, за да ни напомни за истината отвъд времето. В противен случай ние ще забравим за нея или няма да й обърнем внимание. Трябва да се придвижваме през гоблена на живота много внимателно, Ранулф. Затова постоянно определяме времето, даваме му имена, анализираме го и го правим част от седмицата, месеца или годината. Създаваме слънчеви часовници, часови свещи и други устройства, които да ни помагат.

— Ами тук, в Мисълам?

— Времето е като сезоните, Ранулф. Те вървят ръка за ръка. През есента сеем, през зимата чакаме, през пролетта отглеждаме, а през лятото събираме реколтата. Тук в Мисълам реколтата е кървава, а семето… Във времето е отговорът на всички загадки. Кога е започнало всичко? Защо? И кой е отговорен? Така че, Ранулф, служителю на Зеления печат, вземи перото и нека съставим наша собствена хроника на събитията, в която да опишем кървавите часове в Мисълам.