Пол Дохърти - Нощна сянка

— Тук е пълно със сенки — също като в душата ми — прошепна тя и се прекръсти. — Прости ми, отче — започна тя, все едно отец Томас седеше пред нея. — Освободи ме от ужасните ми грехове. Последната ми изповед беше в началото на Коледните пости. Оттогава многократно извършвах страховито убийство ето тук, в сърцето си — тя се удари в гърдите. — Непрекъснато си представях, как убивам съпруга си, лорд Скроуп, с въже, кама или отровно питие. Той е демон, който идва в леглото ми само за да утоли похотта си. Отказва ми ласки и ме мрази, както мрази и всяко друго живо същество. Уби много хора, за да скрие тъмните тайни, заключени в мрачната му, каменна душа. Не смее да заспи в постелята ми, за да не би в съня си да издаде старите грехове, които го разяждат. Отче, мразя го от все сърце. Отвращавам се от докосването му и от студените му като на хищна птица очи. Защо уби онези млади хора и хубавия Адам? Подарих му една чаша, отче. Направена е от тис, но аз му казах, че е от бук. Дадох му я като подарък, но всъщност тя носи проклятие. Надявам се то да го застигне в онази тъмна и потайна килия, която си е построил, за да крие в нея тъмния си и потаен живот. Представям си, как му давам отрова, как сипвам смъртоносна отвара в онази тисова чаша…

Лейди Хауиса почувства, как гневът напуска тялото й. Отпусна се, сведе глава и даде воля на сълзите си, мълвейки молитвата за опрощение на греховете. Когато най-после се успокои и се изправи, почувства лека вина, че е изоставила гостите си.

— Mea culpa, mea culpa — прошепна тя. — Пренебрегнах задълженията си.

Господарката на имението си спомни за торбичката, запечатана с кралския печат, която очакваше Корбет. Бързо изтри сълзите от очите си и излезе от параклиса, без да разбере, че някой я беше наблюдавал през цялото време, скрит в една от нишите на олтара. Някой беше чул тайната й изповед…

Корбет беше струпал ботушите, плаща и портупея си на пода и се беше излегнал върху леглото си. Ранулф пък беше седнал на писалището и си играеше с принадлежностите за писане. Погледна към господаря си и се усмихна. Киселата физиономия сега сигурно смилаше всичко, което беше чул и видял, като някой аптекар, който стрива прахчета в хавана си. Ранулф се радваше, че се махнаха от онази усамотена и призрачна гора и вече е далеч от страховитото село с неговата разрушена църква, пълна с духове. Зад гърба им бяха и погребалната клада, на която, както беше казал сър Хю, бяха изгорени последиците от греха, но не и причината за него. На връщане бяха измръзнали от студ, но накрая благополучно се бяха добрали до уютното имение. Настаниха се в един от складовете за провизии, където заситиха глада си с вкусно ястие от задушено еленско месо и мек бял хляб, утолиха жаждата си с превъзходен кларет и се сгряха пред бумтящата камина. Мастър Бенедикт, който се беше върнал от Мордерн с тъмни кръгове около очите и призрачно бледо лице, също се беше повъзстановил. Капеланът осведоми Ранулф и сър Хю, че домина Маргарет е останала да пренощува в имението и иска да говори с тях. Корбет обеща да отиде при нея по-късно през деня, след като си почине и размисли. Ранулф се чудеше кога ли ще го заговори господарят му. Тъкмо се канеше да подостри едно перо, когато някой силно затропа по вратата. Корбет провеси крака от леглото си и му кимна да отвори. Ранулф прекоси стаята, отвори вратата и се усмихна на лейди Хауиса.

— Съжалявам — рече тя, излизайки от сенките.

Ранулф забеляза тревогата по лицето и в очите й.

— Извинявам се, но…

Ранулф се отмести и учтиво й направи път да влезе. Корбет се извини, че не е подходящо облечен, за да я приеме. Лейди Хауиса махна с ръка и продължи да се усмихва, осъзнавайки задоволството на Ранулф от срещата си с нея.

— Сър Хю, дължа ви извинение — втренчи се тя в кралския пратеник.

Корбет забеляза зачервените й очи и пакета в ръцете й.

— Това пристигна, докато ви нямаше. Трябваше да го донеса по-рано, но…

Корбет й благодари. Лейди Хауиса се опомни и се отправи към вратата. Ранулф я изпрати до коридора, а когато се върна в стаята, завари Корбет да седи на писалището и да дешифрира писмото с помощта на специалната си книга с шифри.

— От Дрокенсфорд е, от Кралската канцелария — усмихна се Корбет. — Пише, че кралският двор се мести в Колчестър. Има и още две новини. Наш шпионин в „Темпъл“ 31 31 Църква в Лондон, построена през 12 в. от тамплиерите и служила като техен център в Англия. — Б.р. , твърди, че тамплиерите са изпратили някого тук в Мисълам, за да прибере „Сангуис Кристи“ — Корбет се намръщи. — Великият магистър на Ордена е наредил на пратеника да вземе кръста при първа възможност, преди лорд Скроуп да го е предал на краля.