Пол Дохърти - Нощна сянка

— Аз също — додаде мастър Бенедикт.

Корбет погледна хрисимото лице на капелана. Свещеникът беше пребледнял и видимо не се чувстваше добре. Кралският служител забеляза следи от повръщано по расото му.

— С мастър Бенедикт ще се помолим и след това мислим да си тръгваме — промърмори брат Грациан. — Сър Хю, това място е мрачно и пълно с духове. Гладен съм и умирам от студ. Усещам призраците наоколо. Разбрах, че отец Томас е донесъл светена вода и благовонно масло.

— А аз нося миро — обади се Клейпоул. — Сър Хю, под снега намерихме сухи подпалки. Взели сме и наръч сухи дърва.

Корбет кимна. Нареди на мъжете да побързат с кладата и да положат телата отгоре й. Погледна към небето — денят преваляше. После двамата с Ранулф се върнаха в Параклиса на прокълнатите и продължиха търсенето си. Въпреки че Ранулф беше наблизо, кралският пратеник усети, че в душата му се надига тревога. Светлината беше оскъдна и църквата беше изпълнена с трепкащи сенки. Във въздуха витаеше чувството за зла прокоба и спотаена опасност. Зловещата атмосфера се подсилваше от остатъците от картини по стените, на които бяха изобразени ужасите на Ада, и от олющените лица на озъбените маймуноподобни същества, гротескните фигури и чудатите зверове, издялани върху колоните и плочите в основата им.

— Сър Хю — Ранулф беше застанал под един от тесните прозорци и подритваше една от плочите на пода с ботуша си, — тук има желязна халка.

Корбет бързо се приближи. Халката беше забита в края на плочата. Беше ръждясала, но все още здрава. Кралският пратеник я дръпна и камъкът поддаде. Двамата с Ранулф изтеглиха плочата и я преместиха върху съседния камък, задавяйки се от вдигналия се облак спарен въздух. Корбет приближи фенера и видя стръмните и тесни стъпала, които водеха надолу.

— Ранулф, навън има още фенери. Вземи един, запали го и се върни.

След малко Ранулф се появи на прага с горящ фенер в ръка и извика на зяпачите, които вече се тълпяха на входа, да си гледат своята работа. После Корбет го поведе надолу по стълбите. На последното стъпало кралският пратеник вдигна фенера и тихо подсвирна.

— Крипта — промърмори той. — Виж, Ранулф!

Кралският пратеник посочи към обилно насмолените факли, закрепени на стената. Ранулф се завтече и запали няколко от тях. Пламъците лумнаха и осветиха дълго и мрачно помещение с необичайно иззидани тухлени стени. Тук-там имаше останки от разнебитени колони, които някога бяха подпирали тавана. По глинения под се забелязваше някоя и друга изтъркана плоча със сложна украса. Корбет приклекна, за да ги разгледа. От погледа му не убягнаха и первазите от двете страни на стаята. Запалиха още факли и стана още по-светло. Тогава Ранулф нададе вик и Корбет вдигна поглед. До стената в отсрещния ъгъл на стаята се издигаше купчина раздробени скелети. Корбет забърза натам, за да огледа зловещата планина от натрошени тъмнокафяви кости — противна гледка на мъждивата светлина. Вонята беше непоносима. Кралският пратеник извади меча си и разрови с него останките — ребра, кости от крайници и черепи, които приличаха на чаши.

— Бог да ги прости. Мъртви са от доста време — промърмори той.

— Ами вонята? — попита Ранулф.

Корбет прокара върха на меча си през праха по пода.

— Тук е имало някакви билки, които са изгнили. Розмарин, изсушен зюмбюл, листа и пъпки от кипарис. Това е стара костница, Ранулф, зловещо място. Единственото, което му липсва, за да заприлича на вещерска бърлога — той погледна през рамо, — са крясъците на бухал и казанът с бълбукаща мандрагора — кралският пратеник прибра меча си в ножницата. — Истината е, че земята тук е твърде корава, за да бъде обработвана — затова селището е западнало. По същата причина се е налагало жителите на Мордерн да опразват гробището от време на време, за да отворят място за новите мъртъвци. После са донасяли тук костите на отдавна загубените си близки. Подозирам, че църквата горе е била построена върху останки от времето на римляните.

Корбет обиколи стаята, спря се до перваза на пода и го заразглежда на светлината от факлите.

— Храна и вино? — рече той, вдигайки от пода един кокал и втвърдено парче хляб. — Защо някой би ял или пил в тази ужасна обстановка?

— Може някой да се е криел тук.

— Джон льо Риш — отвърна Корбет. — А може да е станал и още по-богат 30 30 Le Riche (фр.) — Богатия. — Б.р. . Чудя се дали онзи стих се отнася за него. Дали Свободните братя са го укривали тук? Това пък ни отвежда до един още по-неотложен проблем — Корбет се изправи на крака. — Кажи ми, Ранулф, как щеше да постъпиш, ако беше член на онази уестминстърска банда и ти се беше наложило да бягаш с кралското съкровище през пущинаците на Есекс? Щеше да бъдеш много предпазлив, прав ли съм?