Пол Дохърти - Нощна сянка

Корбет замълча.

— Така или иначе, Скроуп решил да изтрие Свободните братя от лицето на земята и осъществил замисъла си в края на миналата година. Убил всички и оставил труповете им да гният непогребани. Заграбил всичките им вещи, включително уличаващите ги документи и оръжията им. След това, изглежда, всичко тръгнало постарому. Или поне до Нова година, когато се появил Сагитариус с неговия ловджийски рог и започнал да избива безразборно жителите на Мисълам. И пак той е убил и кучетата на лорд Скроуп. Освен това посетил енорийския свещеник отец Томас посред нощ и му се представил не като Сагитариус, ами като Нощна сянка. Заплашил, че ако Скроуп не изповяда всичките си грехове пред пазарния кръст, господарят на имението ще си понесе последствията. Какво още? Знаем, че лорд Скроуп е получавал заплахи от тамплиерите и от още някого. Той решил да се справи с този проблем, като предаде „Сангуис Кристи“ на Едуард. Отказва обаче да даде кръста на нас и твърди, че ще го изпрати на краля по брат Грациан. Трябва да си изясня този въпрос. Е, Ранулф, добре ли обобщихме ситуацията?

Висшият служител от Канцеларията на Зеления печат, чийто ум беше толкова пъргав, колкото и перото му, кимна в знак на съгласие.

— Има и други загадки. Например защо снощи в имението и днес в Мордерн рогът изсвири, но Сагитариус не се появи? Защо градският идиот беше убит не с една, а с две стрели…

Корбет замълча, понеже Чансън почука на вратата. Конярят пристъпи неуверено в стаята, като се опитваше да се закопчае, и поиска да разбере кога е следващото хранене. Корбет го накара да седне до огъня, наля му чаша вино и му предложи да си вземе хляб и сирене от покрития с парче ленен плат поднос, който слугите бяха донесли по-рано. Чансън се настани удобно, пренебрегвайки гневния поглед на Ранулф, а Корбет отново тръгна да крачи из стаята.

— Това е всичко, което ни е известно, Ранулф, но дали е истина? Първо, какво в действителност се е случило в Ако през лето господне 1291-во? По какъв начин всички настоящи злини са свързани със събитията, които са се случили при падането на последната християнска крепост в Светите земи? Второ, кой е изпратил заплахите на лорд Скроуп — тамплиерите, някой друг враг или и двете? В заплахите става дума за време, казва се, че Храмът забавя. Това определено е намек, че периодът, в който ще се въздава справедливост, ще е дълъг. Кой обаче търси възмездие и за какво?

— Заради „Сангуис Кристи“? — предположи Ранулф.

— Не мисля, че е само заради кръста, Ранулф. Трето, кои са били Свободните братя на Светия Дух? Защо изобщо са дошли в Мисълам? Откъде са се снабдили с оръжия? Наистина ли са планирали да нападнат лорд Скроуп в имението му или пък някъде другаде? Защо се е стигнало до такова насилие? Братството е наброявало четиринайсет души и всички те са били убити при нападението в Мордерн — никой не оспорва това. Каква обаче е била истинската причина за убийството им? Защо Скроуп излъга, че са се упражнявали в стрелба в гората? Това определено би било неразумно. Много факти сочат, че Свободните братя са криели оръжията си и са упражнявали уменията си в мрачната крипта на Параклиса на прокълнатите. Четвърто, защо убива Сагитариус? Дали го прави, за да отмъсти за кръвопролитието в Мордерн? Ако е така — защо? Имало ли е петнайсети член на Свободните братя или техен последовател тук, в Мисълам, който да търси възмездие за жертвите на лорд Скроуп? Няма съмнение, че жителите на Мисълам имат своята вина за нападението над братството. Очевидно е също, че си плащат за този грях, но докога? Докато не бъдат убити четиринайсет души? Сагитариус уж убива безразборно, но прониза градския идиот не с една, а с две стрели. Защо? Очевидно Свободните братя са се отнасяли приятелски към него. Освен това домина Маргарет каза, и аз не виждам причина да лъже, че той е бил свидетел на касапницата в Мордерн. Сигурно е можел да ни помогне. Жителите на града наричат убиеца Сагитариус, но страшният посетител на отец Томас се е нарекъл Нощна сянка. Защо? Какво е имал предвид?

— Кой е нарекъл убиеца Сагитариус? — попита Ранулф. — Трябва да е някой образован човек, който знае латински.

— Да, вярно — промърмори Корбет. — Ето че стигнахме и до Джон льо Риш — как така този бивш кралски стрелец и настоящ престъпник, който е притежавал остър и съобразителен ум, е могъл да направи такава глупава грешка и да попадне в капана на Клейпоул? Дали Свободните братя са го приютили? И защо? От милосърдие или по някаква друга причина? И защо след залавянето му са го осъдили и екзекутирали толкова бързо? Наистина ли са го обесили, или е избягал? Възможно ли е той да е Сагитариус? А ако все пак е умрял, защо са откраднали трупа му? Кой би извършил подобно нещо? Имаме също и следния стих: „Богатият ще стане още по-богат, там, дето Бог целуна Мария в Галилея“ — Корбет замълча. — Пето, лорд Скроуп — кралският пратеник си пое дълбоко дъх. — Имаме да му зададем толкова много въпроси — за Ако, Льо Риш, Свободните братя, Сагитариус, Нощна сянка, тайните му грехове… Доста неща крие господарят на имението. В момента го притискат от всички страни. Най-важното е да разберем защо е организирал онова кръвопролитие в Мордерн, какво е търсел там, защо е оставил труповете непогребани и означава ли това, че не е намерил онова, което е искал да открие.