Пол Дохърти - Нощна сянка

Корбет се приближи до прозореца.

— Днес е сряда, тринайсети януари от лето господне 1304-то, празник на свети Иларий. Също така е време за жътва, Ранулф. Трябва да съберем реколтата от миналите събития; плодовете, изникнали от семената, засети поне преди тринайсет години, а може би и по-отдавна.

Корбет замълча и изчака Ранулф да запише думите му с помощта на тайния код, който му беше показал.

— През 1291 година — продължи Корбет — група мъже от Мисълам, без съмнение водени от религиозния си плам — добави той язвително, — се отправили към Светите земи. Предвождали ги двама млади рицари — сър Оливър Скроуп и неговият братовчед, Гастон де Беарн. С тях имало и други, сред които бил и мастър Хенри Клейпоул, настоящият кмет на Мисълам. По времето на онзи поход той бил оръженосец на Скроуп. На дванайсети септември 1291 година Ако паднал. Не знаем какво точно се е случило там, но според сведенията… — Корбет спря насред стаята — Оставих съобщение на Дрокенсфорд да ми изпрати описанието на събитията от хрониките. Този документ обаче няма да ни разкрие какво се е случило с групата от Мисълам. Знаем само, че Ако е паднал, а Скроуп и Клейпоул са избягали. Твърди се, че братовчедът на Скроуп, Гастон, е умрял от раните си в лечебницата, а останалите са били убити. Това са само твърдения, но не разполагаме с доказателства за обратното. През 1292 година Скроуп вече се е бил върнал в Англия. Скъпоценностите, заграбени от тамплиерите, му позволили да разшири владенията си и да увеличи могъществото си, а кралят и Съветът го приветствали като герой. После Скроуп се оженил за богата наследница и заживял спокойно и охолно.

— Между 1291 и 1292 година сестра му Маргарет — една способна жена, се присъединила към бенедиктинския орден и с подкрепата на Църквата, Короната и лорд Скроуп била назначена за игуменка на близкия бенедиктински манастир „Сейнт Фрайдсуайд“. В Мисълам царели тишина и спокойствие. Отец Томас се завърнал от войните в Уелс и се установил в „Сейнт Алфидж“. Все още нямало никакви произшествия. През есента на 1302 година Бенедикт льо Санглие станал капелан на домина Маргарет, нали така? През следващия януари брат Грациан бил назначен за изповедник на лорд Скроуп и пристигнал в Мисълам. Идилията продължила до миналогодишните Велики пости, когато се появили Свободните братя на Светия Дух — странстващо религиозно общество. Те пристигнали в Дувър и били пропуснати в Есекс, благодарение на писмата от папската курия в Авиньон, с които разполагали. После се заселили сред руините в Мордерн.

— Защо Скроуп е допуснал това?

— Явно не ги е смятал за опасни. Отец Томас покровителствал Свободните братя и в края на лятото и началото на есента им позволил да нарисуват стенопис в енорийската му църква. Домина Маргарет също ги харесвала. Свободните братя определено били чудаци, но въпреки необичайния начин, по който тълкували църковното учение, те не били точно еретици или схизматици. Самоличността им си остава загадка. Несъмнено са били французи, но носели старозаветни имена. Твърдели, че са свободни като птички. Ще минат години, ако изобщо някога се случи, преди да се установи кои са били и откъде са дошли. След това, през ноември миналата година, в Мисълам пристигнал Джон льо Риш — член на бандата, ограбила криптата в Уестминстър. Крадецът носел със себе си камата на асасина, използвана при покушението над Едуард в Светите земи. Възможно е у него да е имало и други ценни предмети. Мастър Клейпоул и лорд Скроуп го хванали, конфискували камата, осъдили го на смърт и го обесили. Веднага след това трупът на Льо Риш изчезнал. После — Корбет направи пауза — дошло време за жътва. Един Бог знае защо, но отношенията между Свободните братя и жителите на Мисълам се влошили. Гнилостта и покварата на злото пуснали корени и се разпространили като болест сред общността. Местните хора обвинили Свободните братя в кражби, бракониерство и разврат. Сведенията на брат Грациан и разни други хора накарали лорд Скроуп да се съмнява в истинските цели на братството. Господарят на имението предприел свое разследване и открил, че Свободните братя са добре въоръжени и се упражняват в стрелба в гората. След кръвопролитието в Мордерн там били открити доказателства, че братството е планирало да нападне имението. Имало и свидетелства, че Свободните братя са си подсигурили бързо и лесно бягство зад граница. Възможно е Скроуп да е подозирал, че Льо Риш има нещо общо с тях. Крадецът от своя страна може би се е укривал в криптата на изоставената църква. Там Свободните братя подготвяли тайните си кроежи. Скроуп така и не узнал за съществуването на криптата. А може и да я е открил, но да не й е обърнал внимание, след като не е намерил там онова, което е търсел. Трябва да помисля върху тайните, които крие този Параклис на прокълнатите. Това обаче ще почака.