Пол Дохърти - Нощна сянка

— Сагитариус се върна — провикна се глупецът. — Знам, че е тук. А сега си искам наградата.

Просякът едва затвори уста, когато тишината на пазарния площад се разкъса от пронизителния вой на ловджийски рог. Просяците, които спяха из тъмните ъгли, се разбудиха и пропълзяха по-надълбоко в сенките. Рогът изсвири още веднъж. Сред хората на Клейпоул настъпи суматоха. Войниците обръщаха конете си и с полуизвадени мечове се оглеждаха, за да разберат откъде идва опасността. Рогът прозвуча за трети път. Клейпоул слезе припряно от коня си, като се опитваше да се прикрие зад него. Чу се остър звук, все едно някой опъна струните на арфа, а после изсвистя стрела. Някой извика и подплаши коня. Клейпоул с ужас се взря в градския идиот, който се олюля, пронизан от стрелата дълбоко в гърдите. Лудият се опита да запази равновесие, размаха ръце, лицето му потрепваше, а устата му не спираше да се отваря и затваря дори когато оттам избликна фонтан от кръв. Втора стрела проряза въздуха. Просякът изгъргори, давейки се в собствената си кръв. Кметът отмести коня си. Градският идиот явно беше единствената мишена. Клетникът падна на колене, а стрелата, която се беше забила в гърлото му, го довърши. Той се взря за последно в Клейпоул, от полуотворената му уста се лееше кръв. След това лудият се строполи по лице на земята, а един последен спазъм го обърна по гръб.

Клейпоул даде воля на гнева и страха си и започна да крещи на хората си да се разпръснат и да претърсят наоколо. Не спря дори когато Корбет, Ранулф и останалите от имението се стекоха в галоп на площада. Кметът се взря в конниците, които яздеха начело на групата. За един кратък миг всичко му се стори като сън. Двамата кралски служители препускаха с развети плащове и нахлупени качулки, възседнали бойните си коне, обвити в мъгла от пот и горещ дъх. Сякаш в Мисълам нахлуваха ангели на смъртта. Клейпоул се отърси от гибелното си видение и се огледа наоколо. Въпреки ранния час суматохата вече беше разбудила всички домакинства в лабиринта от стаички и таванчета, които гледаха към площада. Кучетата лаеха, капаците на прозорците се вдигаха, по прозорците се появяваха запалени свещи и фенери, а вратите се отваряха със скърцане. Отец Томас излезе припряно от църквата с епитрахил на врата и забърза през площада, хлъзгайки се по леда. Погледна тъжно към Клейпоул и свитата на Корбет, а след това коленичи до падналия мъж. Глупецът още не беше издъхнал и краката му потрепваха, а стъпалата му, обути в жалки стари ботуши, шаваха по калдъръма.

— Господи, помилуй — прошепна отец Томас. Свещеникът се просна в кишата, за да прошепне последно опрощение в ухото на умиращия, а после отвори една малка дарохранителница и напъха парче нафора между устните на глупеца. След това бързо помаза веждите, очите, устните, ръцете и краката му.

Яхнал коня си и загърнат в плаща си, Корбет се прекръсти и тихо произнесе една заупокойна молитва. Ранулф последва примера му, докато се въртеше в седлото си и оглеждаше площада. Хората на Клейпоул вече се връщаха и Ранулф си даде сметка, че нищо не са открили. Убийствата не бяха нещо ново за синовете на Каин. В Лондон всеки ден ставаха подобни неща. Често се случваше някой опитен стрелец с душа, разядена от стара обида или вражда, намразил живота и жадуващ смъртта, да раздаде бързо правосъдие. Убиецът нанасяше своя удар, скрит в някоя църковна кула или камбанария, в някоя тъмна и смрадлива уличка или зад прозореца на някоя празна кръчма. Корбет привлече вниманието на Ранулф и му направи знак с ръка да остане на мястото си.

— Отиде си — рече отец Томас и се изправи на крака, а очите му се напълниха със сълзи. — Защо някой би искал да убие горкия идиот?

— Две стрели — рече Корбет, навеждайки се над трупа. — Това не се е случвало досега, нали?

Кралският пратеник се огледа наоколо, но никой не му отговори.

— Една в гърдите и една в гърлото. Убиецът е искал да бъде сигурен, че ще убие глупака.

— Всичко стана така бързо! — мастър Бенедикт си проби път през навалицата. — Мастър Клейпоул — обърна се капеланът към кмета, — чаках ви тук. Кълна се, че площадът беше пуст. Не видях никого. После вие слязохте, препуснахте към глупака и тогава се чу изсвирването на рога…

Той млъкна и подаде юздите на дребния си кон на един от зяпачите. После се приближи до коня на Корбет и сграбчи поводите му.