Пол Дохърти - Нощна сянка

— Лорд Скроуп организира претърсване на имението, но се съмнявам, че ще намери нещо.

Лейди Хауиса зае предишното си място и хвърли очарователен поглед към Ранулф.

— Сър Хю — обърна се тя към Корбет, а усмивката й угасна.

Корбет се приближи към нея.

— Знаете ли, че съпругът ви е получавал заплашителни писма? — попита я той.

— Да, знам — промърмори лейди Хауиса.

Корбет седна на табуретката до стола й.

— Виждали ли сте ги?

— Един-два пъти — отвърна тя, потривайки веждата си. — Съпругът ми…

Корбет вдигна поглед. Лорд Скроуп беше отворил вратата и безшумно се беше промъкнал в стаята, следван от сянката си брат Грациан.

— Съпругът й — лорд Скроуп тръшна вратата — сам ще отговори на въпросите ви в собствения си дом. Не е необходимо да разпитвате останалите.

— Ами ловджийският рог? — пренебрегна Корбет избухването на господаря на имението.

— Мастър Клейпоул ще се заеме с това — Скроуп застана с гръб към огъня, за да се постопли.

— Мастър Клейпоул върши толкова много полезни неща — измърмори лейди Хауиса.

— Какво искаш да кажеш? — попита съпругът й. — Познавам го от години.

— Да, така е — отвърна кротко лейди Хауиса. — Били сте заедно в Ако. Той е бил твой оръженосец, нали?

Корбет долови накъде отиват въпросите й.

— Какво намекваш? — приближи се към нея господарят на имението.

Корбет се изправи.

— Нищо! — каза тя уморено. — Съпруже, нима не си забелязал, че те заплашват заради „Сангуис Кристи“ и ти отправят предупреждения, за да те накарат да признаеш греховете си при пазарния кръст?

— Кажете ми, моля ви — намеси се Корбет, — кои всъщност бяхте в Ако?

— Аз, братовчед ми Гастон и някои други мъже от Мисълам. Чухме, че сарацините искат да прогонят тамплиерите и всички християни от Светите земи. С Гастон бяхме млади рицари, изпълнени с идеали. Мечтаехме за приключения, а не да преследваме уелсците из техните долини или пък да гоним шотландските бунтовници сред блатата. Приехме кръста в „Сейнт Алфидж“ и се отправихме на изток, за да се присъединим към гарнизона в Ако. Скоро след това градът беше обсаден от сарацините. Знаете историята. Крепостта падна, ние избягахме, а други не успяха. Загубихме много способни мъже, Корбет, както и много сребро и други богатства. Като видях, че Ако ще бъде завладян, хукнах към съкровищницата на тамплиерите и взех оттам каквото можах. Спасих го от ръцете на неверниците и го донесох в Англия. Така Бог възнагради мен и останалите за добре свършената работа.

— Въпреки това сега получавате заплахи от тамплиерите, а и не само от тях.

— Те…

— Може ли да видя писмата?

Скроуп се намръщи, а после щракна с пръсти. Брат Грациан бързо излезе. Корбет се загледа в пода. Останалите седяха мълчаливо, потънали в собствените си мисли. Кралският пратеник хвърли бърз поглед към Ранулф. Висшият служител от Канцеларията на Зеления печат явно се забавляваше, но той си беше такъв. Обичаше да наблюдава как Корбет действа като котка, която се промъква в миша дупка. Корбет му смигна и после се върна към разсъжденията си, заслушан в шума от горящите съчки в камината, които пукаха подобно на старите, сухи и вкоравени грехове, които сега се разпалваха в това имение.

— Сър Хю, сър Хю!

Корбет излезе от унеса си и видя, че брат Грациан се е върнал с някаква торбичка в ръце. Кралският пратеник я взе и изпразни съдържанието й. Свитъците, които изпаднаха отвътре, бяха малки и тънки, а писмата много си приличаха. Веленът беше висококачествен, а буквите бяха прилежно изписани и се четяха лесно. Едното писмо беше написано с червено мастило, а другото — с черно, но нищо не подсказваше произхода им. Корбет разгледа спретнатия почерк и се опита да раздели съдържанието на две части, но посланието си оставаше все същото. Първото писмо гласеше: „Божият храм забавя, но не забравя“, а второто: „Храмът забавя, но не забравя. Бог също.“

— Как бяха доставени тези писма?

— Сър Хю — отвърна Скроуп, — тук често се отбиват какви ли не търговци, които носят провизии, както и най-различни писма и жалби от пазара, града и околните села. Колко му е да им връчиш още един свитък. Не могат да помнят кой, кога и как им е дал всяко парче пергамент.

Корбет върна свитъците.

— Каквото и да казвате, милорд, тези заплахи не са свързани с настоящите събития в Мисълам, а с нещо, което се е случило преди много години — Корбет замълча. — Сигурен ли сте, че не искате да споделите нищо с мен?