Пол Дохърти - Нощна сянка

— А вие, мастър Бенедикт?

Капеланът се изчерви и провлече крака по пода.

— Харесвах някои от младите дами. Бяха хубави и мили. Подкачаха ме за обета ми за безбрачие и ме питаха защо не живея бедно като Христос. Признавам си, сър Хю, че не можах да им отговоря на този въпрос. Не бяха като мен, но бяха добронамерени. Съжалявам, че са мъртви.

— Сигурен ли сте — попита Корбет, — че всички са мъртви?

— Да — намеси се домина Маргарет. — Когато чух за нападението, не исках да повярвам, че всички са били убити, и помолих брат Бенедикт да отиде в Мордерн. Макар да не знаеше имената им, той познаваше по физиономия всеки член на братството. Когато се върна, капеланът ми съобщи, че всичките са мъртви. Не съм съгласна с брат си — може би Свободните братя наистина са били заплаха за реда в кралството и са заслужавали да бъдат екзекутирани, но след като вече са мъртви, смятам, че трябва да бъдат погребани.

— Така и ще стане — изправи се Корбет. — Нося заповед от краля по този въпрос. Утре сутринта с лорд Скроуп и някои от хората му ще отидем в Мордерн и ще приберем телата. Подозирам обаче, че земята ще е скована от студа и няма да успеем да ги погребем. В такъв случай останките им ще бъдат изгорени. Отец Томас и мастър Бенедикт също са добре дошли да присъстват. Искам над телата на мъртвите да се отслужат необходимите ритуали и да се прочетат съответните молитви. Божията и кралската воля ще бъде изпълнена.

Двамата свещеници се съгласиха, а лорд Скроуп се намръщи и извърна поглед.

— И още нещо — вдигна ръка Корбет. — Лорд Скроуп, вие сте се завърнали от Ако преди около дванайсет години, а нещата, които току-що обсъдихме, са се случили през последните дванайсет месеца — Корбет направи пауза. — Позволете ми да си изясня последователността на събитията. Свободните братя са пристигнали тук около Великите пости, в началото на март 1303 година, нали така?

Всички кимнаха в знак на съгласие и Корбет продължи:

— После братството се е заселило в изоставеното село в мордернската гора. В началото местните жители са ги приемали, а вие, милорд, сте ги смятали за безобидни, макар да не сте одобрявали някои от вярванията им.

Отново всички се съгласиха.

— Нарисували са прекрасен стенопис в енорийската църква — додаде Корбет. — След това, през ноември, вие, лорд Скроуп, сте се усъмнили, че Свободните братя не са такива, за каквито се представят. Точели са оръжия, стреляли са с лъкове в гората, а водачът им е отпътувал за Оруел. Решили сте да ги нападнете и в края на Коледните пости всичките членове на братството вече са били мъртви. По Нова година пък се е появил Сагитариус и е започнал да сее мъст. Всичко това се е случило през изминалата година. Какво се е променило? От колко време сте в Англия, мастър Бенедикт?

Капеланът изду бузи.

— О, от около петнайсет месеца. Както ви казах, сър Хю, служих добре в Бордо и получих препоръчителни писма, които да представя на домина Маргарет.

— Да, да. А вие, брат Грациан?

— Изповедник съм на лорд Скроуп от около година. Той написа писмо до седалището на доминиканците в Блакфрайърс и поиска да му бъде изпратен свещеник. Настоятелите избраха мен и аз с радост дойдох тук.

Корбет тъкмо се канеше да продължи, когато нощта беше разкъсана от зова на ловджийски рог. Нито дебелите стени на имението, нито капаците на прозорците успяха да заглушат този страшен звук. Първоначално Корбет си помисли, че само така му се е счуло, но после печалният и протяжен вой се повтори.

— Къде е? — прошепна лорд Скроуп. — Трябва да е някъде наблизо.

Сякаш в стаята нахлу зъл дух. Първо настана мъртвешка тишина, след което всички се изправиха на крака и в дневната настана суматоха. Корбет се зачуди откъде ли се чува рогът. Скроуп се забърза към вратата, а от коридора се дочуха стъпките на разтичалите се слуги. Всички последваха господаря на имението навън, но Корбет направи знак на Ранулф да остане.

— Нападат ли ни? — прошепна Ранулф.

Служителят на Зеления печат се беше преоблякъл за вечерята и носеше почти същите дрехи като Корбет, но беше взел и портупея си. Понечи да го вдигне от пода, където го беше оставил, но Корбет поклати глава и той се спря. В тъмнината навън се разнесе трето изсвирване.

— Какво мислите, господарю?

— Убийство! — прошепна Корбет. — Демонът изчаква своя миг. Случва се човек да изглежда глупав като кокошка, а да е бърз като невестулка. Външният вид няма значение. Убийството се гуши като птиче в гнездото си, Ранулф, заяква и един ден внезапно излита. Именно това се случва тук. Прастари грехове избуяват и изпускат отровата си.