Пол Дохърти - Нощна сянка

Корбет замълча, понеже домина Маргарет и капеланът й се върнаха в стаята. Игуменката затвори вратата след себе си. Кралският пратеник чу лейди Хауиса да вика на слугите да донесат още факли и фенери, докато съпругът й организираше хората си, за да претърсят имението.

— Мадам.

Корбет понечи да стане, но домина Маргарет му направи знак да остане на мястото си. Игуменката седна на стола на Скроуп и посочи на Бенедикт съседния.

— Сър Хю, не знам какво става — каза тя задъхано, — но съм сигурна, че в момента не ни грози опасност. Трябва да ви кажа нещо.

Тя извади едната си ръка от широкия ръкав на дрехата си и се наклони към Корбет, който долови аромата на лекия й парфюм.

— Брат ми наистина е кръвожаден човек — прошепна домина Маргарет дрезгаво. — Свободните братя може да са били еретици, крадци, развратници и какво ли още не, но той нямаше право да ги убива така безмилостно, приписвайки си ролята на Божи ангел отмъстител… — тя поклати глава. — Ще бъда кратка, сър Хю. Истината е, че един човек оцеля след клането в Мордерн — един луд, който живее в гората. Той е видял всичко.

— Кой е той? — прекъсна я Ранулф.

— Някакъв умопобъркан. Сирак е и не е с всичкия си, но затова пък е много устат — прошепна домина Маргарет, като се оглеждаше боязливо към вратата. — Облича се като палячо и живее от милостинята на имението и на близките манастири. Трябва да се срещнете с него.

Корбет си спомни рошавия просяк, който беше изскочил на пътя им на влизане в Мисълам.

— И той е станал свидетел на убийствата, така ли?

— Да. Отишъл при Свободните братя рано сутринта преди нападението, за да проси храна.

— Но как е избягал? — попита Ранулф. — Нали Скроуп е водел ловджийските си кучета?

Домина Маргарет се обърна към мастър Бенедикт.

— Той е идиот — каза капеланът. — Идва в „Сейнт Фрайдсуайд“ да проси. Така разбрах какво е станало. Говори несвързано и не обича да спи в затворени пространства. Прекарва нощите си под някой храст или дърво и нарича убежищата си своите ветровити горски замъци. Бил е там, когато Свободните братя са били убити, и е видял всичко, скрит в короната на някакво дърво.

— И така се е отървал от кучетата?

— Мисля, че да — отвърна капеланът. — Не беше много обстоятелствен. Каза ми само, че разбойникът Льо Риш се е бил приютил за известно време при Свободните братя в Мордерн.

— Сигурен ли сте? — попита Корбет.

— Колкото съм сигурен, че Бог е сътворил неделята — отговори капеланът. — Така ми каза лудият. Има и нещо друго — обесиха Льо Риш в един петъчен ноемврийски ден на зазоряване и после оставиха тялото му да виси на бесилото. Разбрахме, че след няма и час трупът му е изчезнал и оттогава никой не го е виждал.

Корбет погледна към домина Маргарет, която сви рамене.

— Дали наистина е мъртъв? — попита Ранулф. — В Лондон се е случвало осъден на смърт да подкупи палача — той направи жест с пръсти. — Около врата и гърлото на жертвата се слага кожена яка, а примката се поставя по различен начин. Болезнено е, но осъденият не се задушава. Присъствахте ли на обесването на Льо Риш, сър?

— Разбира се — притвори очи Бенедикт. — Носеше дълга парцалива роба, но, да, яката му беше висока. Изглеждаше безразличен и мълчеше. Качиха го по стълбата и набързо го обесиха. Трепна няколко пъти, а после увисна тежко и продължи да се люлее. Зората тъкмо беше пукнала и небето сивееше. Беше мразовито. Студът щипеше ръцете и лицата ни, така че се обърнахме и продължихме по пътя си. Спомням си, че чух грохота от каруцата за екзекуции, която се пързаляше по леда зад нас.

— Защо ни казвате това? — попита Корбет.

— Това е истината — рече домина Маргарет, а усмивката й се беше стопила. — Не мога просто да си стоя и да слушам, как брат ми плете паяжината си от лъжи и измами.

Игуменката примигна, стиснала устни, по които не беше останала и капчица кръв, и се загледа в паравана зад Корбет, все едно беше запленена от историята на Артур и Гуиневиър.

— Той става все по-безмилостен с всеки изминал ден.

— Има ли още нещо? — попита Корбет.

Домина Маргарет поклати глава.

— Ами предупрежденията? — попита Корбет. — Не повдигнах въпроса пред лорд Скроуп, но вие знаете за тях, нали? Става дума за анонимните писма със заплахи към брат ви.

— Заплахи ли? — изражението на домина Маргарет омекна. — Какви заплахи?

Тя замълча, тъй като лейди Хауиса, придружена от отец Томас, отвори вратата и влезе в стаята. Ранулф, разтревожен за състоянието на господарката на имението, отиде до нея и хвана ръката й. Отец Томас седна на един стол и зарови лице в ръцете си. После потри страните си и погледна към Корбет.