Пол Дохърти - Нощна сянка

— И какъв беше техният отговор?

— Подиграха ми се — отвърна брат Грациан. — Казаха, че ще ме пребият като куче и после ще продължат да се занимават с делата си. Заявиха, че не са длъжни да се подчиняват на разни заповеди, нито на някакъв си господар.

Корбет кимна с разбиране. Скроуп беше подготвил в своя защита аргументи, които щяха да бъдат приети както от Върховния кралски съд, така и от всеки друг съд в страната. Той беше господар на това имение и беше имал сериозни основания да смята, че вещерското сборище може да се окаже истинска заплаха за реда в кралството. Беше призовал Свободните братя да се явят пред него и да отговорят на обвиненията срещу тях, а те не само че бяха отказали, но и се бяха подиграли с пратеника му.

— Рано сутринта на празника на свети Амвросий свиках хората си и войниците от града — заяви Скроуп. — Общо сто и петдесет души. Навлязохме предпазливо в гората. С мен бяха и моите мастифи Ромул и Рем — искахме да сме сигурни, че никой няма да избяга…

— Братята не бяха ли поставили стража? — попита Корбет.

— О, да. Убихме часовият им, понеже оказа съпротива, и тревогата беше вдигната. Изпратих брат Грациан напред с кръст в ръце. Той се обърна към Свободните братя и ги помоли да се предадат. С какво обаче му отвърнаха те? — Скроуп посочи към един от арбалетите. — Със стрела. Хората ми се впуснаха в нападение. Свободните братя оказаха съпротива, доколкото можаха, но времето не им стигна да се въоръжат както трябва. Проникнахме насила в църквата. После събитията се развиха много бързо. Убихме осмина на място, а другите шестима бяха сериозно ранени. Ева беше убита, а Адам беше улучен със стрела ето тук — Скроуп посочи отстрани на врата си. — Накарах го да си признае престъпленията, но вместо това той ме обсипа с оскърбления. Кръвта ми кипна, а и още бях настървен от битката, така че заповядах той и останалите да бъдат избесени по близките дървета. Всичко приключи, преди църковната камбана да забие за сутрешната служба.

— Какво се случи след това?

— Претърсихме селото и най-вече църквата — каза Скроуп и направи пауза, за да придаде ефект на думите си, след което вдигна ръка и щракна с пръсти. — И намерихме ето това…

Брат Грациан вдигна две парчета пергамент и ги подаде на Корбет. Първото съдържаше карта на имението Мисълам, на която прецизно бяха начертани всичките му земи, стени, градини, Островът на лебедите и убежището. Пергаментът беше с добро качество, а мастилото — тъмночерно. Второто парче пергамент беше по-грубо, но краткият текст се разчиташе лесно. То представляваше документ, в който се казваше, че Робърт Пикард, капитан на лодката „Мортмейн“, обещава преди Рождество Христово да превози Свободните братя на Светия Дух до някое пристанище в Ниските земи, остров Шеланд или Фландрия по техен избор, което ще уточнят, след като се качат на кораба му. Цената беше половин марка на човек, а документът беше от декември 1303 година. Корбет се усмихна. Пикард беше прочут мошеник, известен с контрабандната си дейност, когото шерифите в Източна Англия следяха отблизо, а служителите от Върховния финансов съд с удоволствие биха разпитали. Морякът беше хитър като лисица и вероятно беше чул за клането, така че щеше да се укрие за месеци наред.

— Виждате ли, Корбет? — лорд Скроуп едва прикриваше триумфа си. — Имах основания да нападна братството. Тези вещери всяваха смут в земите ми, криеха оръжия и се представяха за нещо, което не бяха. Разполагали са с карта на имението ми, а този документ доказва, че са имали намерение да избягат. Предайте това на Негово величество краля.

Корбет пренебрегна обидния тон.

— Открихте ли нещо друго?

— Не.

— А защо оставихте труповете непогребани?

— Исках те да послужат като предупреждение към всички останали и най-вече към гражданите на Мисълам — Скроуп се наклони напред. — Не забравяйте, сър Хю, че, както отбеляза кметът Клейпоул, Свободните братя имаха свои привърженици и последователи сред местните жители. Исках този проблем да се реши веднъж завинаги.

— Сигурен ли сте, че всички са мъртви и никой не се е измъкнал?

— Да — заяви Скроуп. — Претърсих всяка педя от гората с мастифите си, Ромул и Рем, но те не откриха никакви следи от бегълци. Освен това аз, брат Грациан и отец Томас огледахме труповете. Те двамата знаеха как изглеждат членовете на братството и разпознаха всеки един от тях.