Пол Дохърти - Нощна сянка

Корбет замълча, за да проследи ефекта от думите си, но после си даде сметка, че само е помогнал на Скроуп, който си седеше, хапейки устни, и очевидно много се забавляваше. Грациан се понадигна в стола си, настръхнал като котка. Корбет осъзна, че ще затъне още по-надълбоко в капана, ако продължи. Скроуп се беше подготвил добре за този сблъсък.

— Продължете, моля — усмихна се господарят на имението. — Какво искате от мен, сър Хю? Може би да отида в Уестминстър и да се изправя пред Върховния кралски съд, за да отговарям пред Стантън и Хенгам?

— Може да се уреди — отвърна тихо Корбет. — Още сега мога да издам заповедта, а Ранулф ще я подготви за подпечатване.

Скроуп се обърна и се провикна към вратата. В стаята мигновено връхлетя капитанът на стражата му — жилав войник с оплешивяващо теме, изпъкнали сини очи и поруменяло от виното лице.

— Робърт, донеси сандъка със стрели, който взехме от Мордерн.

Онзи се поклони и бързо излезе.

— А сега ме чуйте, сър Хю — обърна се Скроуп и посочи Корбет с пръст. — Свободните братя на Светия Дух идваха от Франция и бяха едно от многото братства, които бродят по лицето на земята, проповядвайки свобода на религията. Броят им няма чет. От учението на Светата църква приемат това, което им харесва, и разпространяват сред населението собствените си вярвания. Някои от тях са безобидни, но други са много опасни. Вторите са пратеници на Дявола и представляват истинска заплаха за душата.

Корбет слушаше мълчаливо.

— Свободните братя пристигнаха тук миналата година, в началото на Великите пости. Бяха четиринайсет души и всичките носеха библейски имена. Водачите им, Адам и Ева, изглеждаха прилично, но лъжеха на поразия. Имаха златни коси и златни уста. Доста убедителни бяха. Позволих им да се установят в Мордерн, а те предложиха да се трудят и в замяна ние да им даваме храна.

— Нарисуваха чудесен стенопис в църквата ми, сър Хю. Завършиха го около празника на свети Августин. Много е красив, нали?

Думите на отец Томас бяха посрещнати с одобрителен шепот, който затихна, когато на вратата се похлопа и двама слуги внесоха в стаята един очукан сандък. Поставиха го пред лорд Скроуп, поклониха се и се оттеглиха.

Господарят на имението триумфално ритна капака на сандъка с върха на ботуша си. Корбет кимна на Ранулф, който приклекна и започна да изпразва съдържанието му. Вътре имаше два дълги лъка от лъскаво тисово дърво, два колчана дълги стрели с железен връх и сиви гъши пера в края, два брабантски 26 26 Брабант е историко-географска област в Западна Европа — Б.пр. арбалета, две бойни брадви, две ками и два къси и широки уелски меча със зловещи остриета и назъбени краища. Корбет вдигна единия от лъковете, който стигаше човешки бой. Целият беше от тис и имаше яка тетива. Кралският пратеник я издърпа силно назад, опитвайки се да потисне спомените си от кървавия кошмар, който тези лъкове бяха причинили в Уелс. Много мъже бяха паднали там, пронизани от стрелите на тези смъртоносни оръжия, които можеха да повалят брониран боен кон заедно с облечения му в ризница ездач. Един опитен стрелец можеше да изстреля десет такива стрели само за миг. Корбет остави лъка и разрови с крак останалите оръжия.

— Оръжията са нови — промърмори той, — а фактите сочат, че Братята са нямали никакви пари. Освен това са пристигнали в Дувър…

— Точно така — рече Скроуп подигравателно. — Носеха писма от авиньонските кардинали, запечатани преди повече от година.

Господарят на имението се обърна, щракна с пръсти и брат Грациан му подаде някаква кожена торба. Скроуп извади отвътре няколко опърпани свитъка и ги връчи на Корбет, който внимателно ги разви и разгледа. Бяха пожълтели от времето и по тях имаше отпечатъци от пръсти, но писмата все още носеха пурпурния печат на папската курия в Авиньон. Бяха подписани от кардинал Каетани и представляваха обичайните разрешителни, които се издаваха на подобни странстващи групи, за да им осигурят безпрепятствено пътуване.

— Кралските стражи на пристанището в Дувър — измърмори Корбет — трябва да са видели писмата. После сигурно са претърсили багажа на Свободните братя и след като не са открили нито оръжия, нито контрабандни стоки, са ги пуснали да влязат в кралството — Корбет направи пауза. — А що се отнася до вярванията им — добави сухо той, — сигурен съм, че добрите отци в Авиньон не са били съвсем наясно какво мислят Свободните братя за учението на Църквата във връзка с някои деликатни въпроси. Неясно остава само — заключи той — откъде братството е намерило пари, за да си купи оръжия.