Пол Дохърти - Нощна сянка

Разговорът определено не се понрави на доминиканеца и затова Корбет внимателно съобщи, че вече му е станало студено. Грациан ги поведе обратно към кухните, за да изпият по чаша греяно вино, подправено с индийско орехче, и да похапнат питки, меко сирене и масло. След като се нахраниха, Корбет се оттегли в стаята си, а Ранулф и Чансън тръгнаха да обикалят имението, изпълнявайки тайната заповед на господаря си да подслушат разговорите, слуховете и клюките, които се носеха в приемната, кухнята и конюшнята. Корбет провери някои неща в стаята си, а после отиде в малкия параклис. Запали свещ пред издяланата от черен камък статуя на Девата и коленичи върху тапицираната молитвена пейка. Помоли се за Мейв, за децата си и за краля и за да приповдигне настроението си, тихо запя любимия си химн, посветен на Богородица — „Алма Вирго Дей“ 24 24 Alma Virgo Dei (лат.) — Всемилостива Дево Богородице. — Б.р. . После се прекръсти и се върна в стаята си, където се съблече, уви се в едно наметало и потъна в сън, докато не дойде Ранулф и не го разбуди. Корбет стана, избръсна се, изми се и облече най-хубавите си дрехи — дълъг тъмноморав елек, бяла батистена риза и черни панталони, които затъкна в чифт меки кожени ботуши. Сложи на врата си синджира, който показваше ранга му, и надяна големия пръстен с кралския печат на средния пръст на лявата си ръка.

Корбет седна в огромната зала за пиршества на имението, надявайки се тайно, че няма да му се наложи да упражни властта, която му даваше пръстенът. После прекъсна размишленията си, облегна се в стола си и се заслуша в мелодичните песни, които долитаха от музикалния кът, придружавани от нежните звуци на виола, цигулка и лира. Кралският пратеник забарабани с пръсти върху покривката в цвят слонова кост, наслаждавайки се на разкоша в приемната. В камината с издялани по нея украси весело бумтеше огромен огън, дървените колони и мебели бяха излъскани до блясък, върху високата маса бяха поставени сребърни прибори, украсени със скъпоценни камъни, и изящна солница от яспис, която сигурно струваше цяло състояние. Розетните прозорци, чиито рамки бяха осеяни с множество проблясващи отвори, бяха ниско разположени, за да се допълни светлината от обкованите със сребро свещници и факлите, които горяха по стените.

Корбет използва музикалната интерлюдия и тишината, която тя налагаше в приемната, за да разучи на спокойствие домакина и останалите присъстващи. На подиум в средата на залата бяха настанени големците, а по-нископоставените гости седяха на маси, разположени по протежението на приемната. Лорд Скроуп изглеждаше като могъщ владетел в скъпата си червена мантия и проблясващите пръстени, гривни и брошки по пръстите, ръцете и шията. Корбет го беше срещал преди много години, но времето не беше променило към добро мнението му за стария боен другар на краля. Лорд Оливър беше раздразнителен човек с грозно лице и наистина приличаше на прилеп. Свирепите му очички издаваха колко е самомнителен и горделив. Господарят на имението беше опасен човек, реши Корбет. Избухлив и жесток мъж, който можеше да извърши убийства като тези в Мордерн, без да изпита никакви угризения и без изобщо да се разкае. Лейди Хауиса, която седеше отляво на съпруга си, беше негова пълна противоположност. Имаше красиво бяло лице, на което грееше усмивка, и ясни сиви очи. Носеше светлосиня рокля с висока яка, пристегната в кръста с филигранна верижка, и беше покрила буйната си черна коса с кремав воал. Смееше се весело, а гласът й беше вежлив и приятен. Преди гостите да заемат местата си на масата, домакинята беше попитала кралските служители как е минало пътуването им и скромно ги беше уверила, че престоят им в имението Мисълам несъмнено ще им допадне.

Корбет се приведе и набързо огледа присъстващите на масата. Ранулф седеше от лявата страна на лейди Хауиса. Висшият служител от Канцеларията на Зеления печат веднага беше харесал господарката на имението. Корбет безмълвно се помоли Скроуп да не се обиди от откритото възхищение на Ранулф към неговата съпруга и от ухажването, което неминуемо щеше да последва. Хю улови погледа на отец Томас, усмихна му се и му кимна. Беше се запознал със свещеника по време на походите в Уелс. Отец Томас имаше сурово, набраздено от бръчки лице, а сивата му коса оредяваше. Беше скромен човек, облечен в просто кафяво расо, а топлите му очи смекчаваха мрачното му и неприветливо изражение. По време на срещата им преди вечеря Корбет беше забелязал, че свещеникът едва отпива от виното си, вглъбен в прехвърлянето на зърната на броеницата през кокалестите си пръсти. До отеца седеше човек от съвсем друго тесто — кметът Клейпоул. Той беше слаб и жилав като хрътка, с близко разположени очи и остър като игла нос. Долната му устна беше издадена напред и притежателят й изглеждаше, сякаш всеки момент щеше да започне спор. Корбет почувства леко докосване по лакътя си и се обърна към усмихнатата домина Маргарет. Игуменката на манастира „Сейнт Фрайдсуайд“ беше дребничка жена с хубаво лице. На кралския пратеник му беше трудно да повярва, че тази изискана дама със снежнобяло монашеско покривало и черен воал над него е кръвна сестра на лорд Скроуп. Тя си играеше със златния пръстен с герб на ръката си, на който беше изобразено някакво животно, може би елен, и леко потропваше по масата, наслаждавайки се на музиката.