Пол Дохърти - Нощна сянка

Скроуп прибра скъпоценностите и заключи ковчежето, а после и сандъка. Почувства се по-добре. Отиде до тежката дъбова врата, отвори прозорчето и надзърна навън. Развиделяваше се. Беше време да се връща. Отключи, вдигна резетата и отвори вратата. Застана на площадката в горния край на стълбите и се обгърна с ръце, за да се предпази от пронизващия вятър. Загледа се в малкия пристан, където беше закотвена лодката му. Пътят към него беше осветен от огньове, които още горяха весело в огромните насмолени бъчви. Падналият сняг, който покриваше всичко наоколо, не беше успял да ги угаси. Скроуп се взря отвъд езерото и потърси с поглед Ромул и Рем. Огънят, който бяха запалили за кучетата край големите дъбове, беше почти изгаснал. Тогава господарят на имението видя двата тъмни силуета, които се открояваха сред снега. Нещо не беше наред! Сърцето му подскочи. Подсвирна, но в отговор не чу нищо друго, освен крясъците на гаргите. Погледна към другия бряг на езерото и забеляза два пръта, на които не им беше там мястото. Скроуп забърза надолу по стълбите, без дори да затвори вратата. Беше рисковано да тича по пантофи, така че ги изрита от краката си, притича покрай пристана и почти се хвърли в лодката. С ругатни на уста той се оттласна от брега и загреба мощно, оглеждайки се боязливо през рамо.

Скроуп стигна до малкия пристан отсреща, изкатери се с мъка на брега и с ужас се взря в отрязаните глави на своите мастифи. Озъбените им някога муцуни сега представляваха две замръзнали маски, а кръвта по вратовете им още аленееше. Главите им бяха набити на колове като някакви парчета месо и бяха поставени от двете страни на пристана. Въпреки че стъпалата му се бяха смръзнали, Скроуп не усещаше нищо друго, освен страх. Сърцето му препускаше, а стомахът му се преобръщаше. Той се изкатери по хълма и се приближи до загасналото огнище. Там намери труповете на кучетата. Снегът наоколо беше обагрен в кръв. Скроуп се приведе и огледа дългите стрели, с които бяха пронизани мастифите. Всяко от кучетата беше получило по два смъртоносни удара. Господарят на имението се изправи и несигурно запристъпва назад. Тогава го чу — пронизителния рев на ловджийски рог, който разсече мразовития въздух.

Корбет се облегна в стола си и се заслуша в мелодичното изпълнение на хора в приемната на имението Мисълам. Плъзна ръка под плаща си и докосна сребърния амулет, който лейди Мейв му беше подарила за Коледа. На него бяха гравирани думите от Евангелието на Лука: „Но Той премина посред тях и си отиде“ 21 21 От Лука свето Евангелие. Гл. 4:30 — Б.р. . Усмихна се. Лейди Мейв го беше уверила, че амулетът с думите, описващи чудото с изплъзването на Иисус от враждебната тълпа, решена да го убие, ще го пази. Корбет несъмнено беше доволен, че въпреки продължителната и тежка езда пътуването до Мисълам беше преминало без произшествия. Бяха прекарали една нощ в някакъв мръсен и студен крайпътен хан, където обаче предлагаха добра храна. После един от конете си беше изгубил подковата, та се беше наложило да се отбият и при някакъв ковач. Накрая обаче бяха пристигнали в Мисълам невредими.

Щом влязоха в града, Корбет усети страха, който витаеше във въздуха. Студът беше непоносим. Тръгнаха по калдъръма покрай кръста, издигнат сред пазара. Сергиите все още бяха отворени и наоколо беше пълно с хора. Помощник-шерифите се бяха скупчили около позорните стълбове. Децата си играеха, а наоколо тичаха кучета. Беше обикновен пазарен ден, изпълнен с човешка глъч. Корбет забеляза на стълбите на църквата отец Томас, който ги благослови. Сякаш всички знаеха, че в града са пристигнали кралски служители. Хората се отдръпваха от тях и им хвърляха сърдити погледи изпод качулките и забрадките си, а няколко девойки си размениха закачки с Ранулф. Мисълам беше богато и процъфтяващо градче. Около оживения пазарен площад се редяха солидни дървени къщи, боядисани в розово, бяло или черно. Тук-там се забелязваха позлатени фронтони, а в някои от приземните прозорци проблясваха стъкла. Сергиите бяха отрупани със стоките на кожари, кожухари, златари, месари и шивачи. Клиентите им бяха добре облечени в дълги и тежки връхни дрехи в кафяво, зелено, червено и синьо. Помощник-шерифите и стражарите се занимаваха с делата си. Служителите на Пазарния съд 22 22 Piepowder courts — съдилища в панаирните и пазарни градове в Средновековна Англия, които упражнявали контрол върху търговската дейност. Името им вероятно идва от прашните ходила — pieds poudres (фр.) на пътуващите търговци — Б.пр. също бдяха за нередности от мястото си под покритата порта към града. По всичко личеше, че Мисълам обикновено е един шумен и оживен град, но Корбет беше усетил ужаса и напрежението, които го сковаваха сега. Чувството му на безпокойство се изостри, когато някакъв луд с развяващи се дрипи излезе от една канавка и с танцова стъпка им препречи пътя. Лицето му беше измършавяло и мърляво, погледът безумен, носът му беше закривен надолу като клюн, а езикът едва се побираше в устата му. На главата му беше нахлупена мръсна червена качулка. В едната си ръка държеше върбова клонка, а в другата — ароматична торбичка, която помирисваше между кръвнишките погледи, които хвърляше наоколо. Скитникът се разтанцува пред конете им. Ранулф понечи да продължи и да го изблъска от пътя, но Корбет го спря с ръка.