Пол Дохърти - Нощна сянка

По краищата на стенописа имаше странни символи и растения. Картината беше около десет стъпки широка и се простираше от малко над пода до перваза на прозореца. Отец Томас и членовете на градския съвет останаха много впечатлени. Посетителите на града се тълпяха в църквата, за да видят новия стенопис. Свободните братя с техните странни библейски имена — Сит, Каин, Авел, Исайя, Аарон, Естир и Мириам — също пристигнаха и изпълниха радостен танц. Игуменката на манастира „Сейнт Фрайдсуайд“, домина Маргарет, също дойде да се полюбува на стенописа, придружена от амбициозния си капелан, Бенедикт льо Санглие. Събитието не пропусна и лорд Скроуп. Господарят на имението се появи в църквата със свитата си, разгледа внимателно картината и после изръмжа нещо в знак на одобрение.

Отец Томас въздъхна. Върна факлата на мястото й под паметната плоча на Гастон де Беарн и прочете хвалебственото слово, посветено на този родственик на лорд Скроуп и домина Маргарет, убит в Ако. После се загледа в герба на Гастон, който представляваше коленичил елен с корона върху рогата. Отдолу беше гравирана годината на смъртта на французина — лето господне 1291-во. Свещеникът прошепна една заупокойна молитва и се върна при статуята на светата Дева, където падна на колене и се взря в спокойното й лице. Помоли се на Богородица, но мислите му още се въртяха около скорошните кървави събития. Беше се надявал, че стенописът ще накара гражданите на Мисълам да приемат братството. Вярно е, че Свободните братя имаха необичайни схващания за учението на Църквата, а вижданията им за брака и плътската любов бяха непристойни и вулгарни, но плътта винаги е била слаба. Отец Томас се удари в гърдите, шепнейки: „ Mea culpa, mea culpa — вината е моя, вината е моя“. Нима самият той не хранеше нечисти помисли към лейди Хауиса с нейното красиво бяло лице, напращели гърди и тънка талия? А какво да кажем за енориашите му? Например за кмета Хенри Клейпоул, който тържествено се появяваше в църквата всяка неделя и на всеки празник, надянал набожно изражение на лицето си и сключил ръце за молитва. Отец Томас се усмихна. Беше изповядвал всеки един от хората в Мисълам и добре познаваше греховете им. Знаеше, че често посещават разни бордеи и вертепи, когато ходят до Челмсфорд, Оруел или дори до Чийпсайд в Лондон. Жените им не бяха по-добри — и те бяха похотливи и бяха готови да се хвърлят в леглото с всеки младеж, който им се усмихнеше. „Ах — помисли си отец Томас, — тъкмо това е причината за бурята, която се разрази.“ Сред жителите на Мисълам се бяха разпространили слухове, че мъжете от града се задявали с жените от братството и още по-лошо — че някои младежи от братството обръщали прекалено голямо внимание на съпругите и възлюбените на мъжете от града. Хората приказваха за разни любовни срещи из есенните гори и дори си шушукаха, че някаква слугиня била заченала. Мълвата, че Свободните братя били замесени в кражби на добитък и вещи, също не закъсня и се понесе като нечистотии по течението на бистра река.

Откъм вратата за мъртвите се чу някакъв шум, който накара свещеника да се обърне. Той се огледа боязливо на оскъдната светлина, но не видя нищо. Беше оставил резето вдигнато, за да могат родителите на Уилфред и Едбурга да влязат, ако решат да дойдат да се помолят. Почувства вина, задето беше изоставил телата, така че се върна при ковчезите и отдръпна саваните. Взря се във восъчните лица на мъртвите влюбени и в белите им памучни ризи, на които беше закрепено опрощение за всичките им грехове. Прошепна заупокойна молитва и вдъхна дима от погребалните свещи. Дори тяхното ухание обаче не можеше да прикрие миризмата на мухъл, която се носеше във въздуха. Отец Томас си пое дълбоко дъх. Лорд Скроуп му беше обещал, че ще обнови цялата църква. Може би господарят на имението се надяваше, че така ще го накара да забрави за клането в Мордерн. Мисълта за това донякъде успокои свещеника. Църквата действително имаше нужда от обновяване — някои от каменните плочи по пода пропадаха, стените бяха плесенясали, а дървената олтарна преграда започваше да загнива. Ето че пак се чу същият звук. Отец Томас бавно се обърна. Сигурен беше, че някой се крие из тъмните ъгли на църквата. Нямаше как иначе да си обясни проскърцването на вратата за мъртвите и студената струя въздух, която нахлуваше отвън. Свещеникът се запъти натам, като преглъщаше тежко и се опитваше да овладее страха си.

— Не се приближавай повече, отче, остани на мястото си.