Пол Дохърти - Нощна сянка

Отец Томас се подчини.

— Кой си ти? — извика той.

— Аз съм Нощна сянка — отвърна гласът.

Отец Томас напрегна слуха си. Гласът беше благовъзпитан и мелодичен, но свещеникът не можа да го разпознае.

— Защо си дошъл тук в тази тъмна доба и какво е това име?

Отговор не последва.

— Защо ти е да се промъкваш в църквата и да се криеш в сенките? Излез на Божията светлина! Защо си се нарекъл така?

— Знаеш ли какво означава името ми, отче?

— Беладона — отровно растение със смъртоносен ефект. Ти такъв ли си?

— Не знаеш ли другото значение на думата, отче? Тя се използва и за онзи малко по-тъмен миг от нощта, в който се спотайват демоните. Това съм аз.

— Демон ли си?

Скритият събеседник на отец Томас тихо се засмя.

— Аз съм Божието възмездие, отче.

— Кой ти даде това право?

— Аз самият! Пролятата кръв изисква да се потърси сметка на виновниците и те да бъдат наказани.

— Ти ли си Сагитариус?

— А не си ли ти? — гласеше подигравателният отговор.

Отец Томас избърса потните си ръце в расото.

— Защо не се покажеш на Божията светлина?

— Аз съм в Божията светлина.

— Защо си дошъл тук? — настоя свещеникът. — Защо идваш в тази тъмна доба да заплашваш един свещеник, който бди над двама невинни мъртъвци?

— Никой не е невинен, отче, знаеш го. Дойдох при теб, за да ти предам едно съобщение за лорд Скроуп. Кажи му да застане под кръста на пазара в Мисълам преди празника по случай обръщането на свети Павел и да признае всичките си грехове.

— Той никога няма да се съгласи.

— Но поне ще бъде предупреден.

— Ами ако не го стори?

— Ще го застигне възмездие за всичките му грехове — изсъска гласът.

— Защо сам не го предупредиш?

— Не се тревожи, отче, ще го направя, но запомни какво ти казах — трябва да се покае за всичките си грехове.

След няколко часа, с настъпването на празника на свети Иларий и просветляването на нощта, лорд Оливър Скроуп коленичи върху молитвената пейка в своето убежище, което беше построил в сърцето на своите владения — на Острова на лебедите. Устните му се движеха беззвучно, докато се взираше в диптиха, изобразяващ Страстите Христови, и боязливо разсъждаваше за Божието възмездие.

— Jesu Miserere — прошепна той. — Jesu Miserere . — Господи, помилуй.

Господарят на имението затвори очи и поклати глава. Беше приключил със сутрешните си молитви. Загърна се по-плътно в тъмносиния си халат от Дамаск, поръбен с хермелин, прекръсти се и се изправи на крака. Огледа се наоколо и изпита истинско задоволство от уединеното си убежище. Това място го привличаше още от дете, когато заедно с Маргарет и братовчед им Гастон преброждаха езерото и идваха на острова да си играят сред развалините. Когато се завърна от Ако, лорд Скроуп разшири земите си и веднага вдигна тази кръгла, подобна на гълъбарник постройка, иззидана от тежки сиви камъни и завършваща със скосен покрив от черни плочи. В много отношения сградата напомняше за укрепените стражеви кули, които беше виждал, докато беше воювал в пограничната област между Англия и Шотландия и в покрайнините на Английския Пейл 17 17 Център на английската колония в Ирландия през Средновековието. — Б.р. в Дъблин. Отвътре обаче убежището му нямаше нищо общо с онези мрачни крепости. Лорд Скроуп се беше обградил с разкош — дървените подове бяха полирани, а леглото му, което стоеше върху подиум, беше покрито с възглавница и дюшек, пълни с гъши пух, и меки ленени завивки. Около него се спускаха тежки завеси със златни ресни. В далечния край на стаята беше обособено отходно място с умивалник и поставка за ароматни билки и сапун. Лъскавият под беше застлан със скъпи кожи, доставени специално от Норвегия, а стените бяха украсени с възхитително избродирани фламандски гоблени. Между тях висяха икони и медальони 18 18 Кръгъл декоративен елемент — Б.р. , чиято позлата блестеше на светлината на фенерите и свещите от чист пчелен восък. Медни мангали с капаци на дупчици и вградена в стената камина със собствен димоотвод затопляха помещението и създаваха уют. Някакъв надпис в долния край на една от картините привлече погледа на Скроуп. Макар стихът да беше изписан със златни букви, той прозвуча на господаря на имението като присъда: „Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“ 19 19 От Марка свето Евангелие, Гл. 8:36. — Б.р. .

Лорд Скроуп потрепери и се доближи до камината, за да се сгрее. В средата на полицата над нея беше гравирана фигурата на Дивака 20 20 Митологичен образ на художественото творчество и литературата в Средновековна Европа — Б.пр. , боядисана в черно. Господарят на имението се взря в червените му очи, блестящите бели зъби и венец от горска зеленина на главата. След кратък размисъл реши, че не харесва това лице с леко подигравателно изражение и се зарече в най-скоро време да нареди да го сменят. Вдигна фино издяланата си дървената чаша, пълна с вино, облегна се на полицата и се загледа в пламъците, които облизваха сухите съчки в камината. Навън отново беше завалял сняг и беше покрил земята. Езерото още не се беше заледило, въпреки че миналата вечер, докато го превозваха с лодка през ледените му води, пръските, които се вдигаха от веслата, щипеха лицето му. Скроуп отпи от греяното вино с подправки. Разбира се, тук беше топло. Шестте прозореца бяха здраво залостени, а отвътре бяха закрити със завеси от кожа и син вълнен плат.