Пол Дохърти - Нощна сянка

— Pax tecum 23 23 Мир тебе (лат.) — Б.пр. , братко.

Хю свали ръкавицата си, извади една монета от кесията на колана си и я хвърли към идиота, който ловко я улови.

— Не си толкова глупав, колкото изглеждаш.

— Винаги бил стар идиот.

Скитникът подуши ароматичната си торбичка и лукаво извърна очи нагоре.

— Обаче знае, вие кралски хора. Идва да съди грешници, а?

Той се усмихна, повдигайки леко горната си устна, под която се показаха изгнилите му зъби.

— Страшен съд обаче не твърде скоро! Колко още радват се грешници, а, кралски хора?

После скитникът отново се понесе в танц и освободи пътя, приканвайки кралските пратеници да преминат.

Имението Мисълам изглеждаше също толкова охолно и цветущо като града. Корбет и спътниците му се приближи към къщата по една покрита със сняг пътека, която минаваше между редица дъбове, букове и брястове, отвъд които се простираха заснежени пасища. Господарската къща беше построена върху малко възвишение под формата на квадрат и беше иззидана от блестящи камъни в меден цвят, доставени специално от Котсуолдс. Постройката имаше полегат покрив, облицован с черни плочи, комини и широки прозорци с лъскави черни рамки, някои от които бяха запълнени с цветно стъкло, други — с рогова украса, а трети — с колони, които ги разделяха на две. До великолепната входна врата се стигаше по широко стълбище. Основната сграда представляваше дълго помещение с горен етаж, а от двете страни на къщата беше добавено по още едно крило. Четвърта постройка отзад завършваше квадрата, в който се влизаше през внушителна порта, разположена в средата. Портата водеше към обширен вътрешен двор, покрит с калдъръм, където се помещаваха кухните, конюшните, пристройките, ковачниците, кучешките колиби и жилищата на слугите. Към кралските пратеници забързано се приближи група слуги, облечени в униформата на Скроуп в червеникавокафяво и зелено. Част от тях поеха конете им, а останалите ги съпроводиха до къщата, където ги чакаше брат Грациан. Доминиканецът шепнешком осведоми гостите, че „по-рано през деня се е случил един много нещастен и неприятен инцидент“, но че ако е рекъл Господ, по-късно ще могат да се срещнат с лорд Скроуп и с лейди Хауиса на специална вечеря, организирана в чест на кралските пратеници.

Дадоха на Корбет самостоятелна стая в така наречения „йерусалимски коридор“, който се намираше в източното крило на къщата. Ранулф и Чансън пък щяха да си поделят „Дамаската стая“ над къщата на пазача. Корбет веднага си даде сметка, че Скроуп живее в разкош — подовете на приземния етаж бяха застлани с плочи, а горните етажи бяха покрити с полирана дъсчена настилка. До половината на стените имаше лъскава дъбова облицовка, а мазилката над нея беше боядисана в успокояващ зелен цвят и украсена с разноцветни завеси, малки гоблени, диптихи, картини и изящни разпятия. Излъсканите до блясък дървени мебели също бяха великолепни. Бяха много фино изработени и бе видно, че са излезли изпод ръцете на най-изкусните майстори от Лондон или Норич. Стаята, която дадоха на Корбет, беше предназначена за почетни гости. Брат Грациан му беше подшушнал, че преди три години по Архангеловден самият крал бил отседнал в нея и останал много доволен. Корбет с готовност се съгласи. В средата на стаята имаше огромно легло с балдахин, украсено със завеси в червено и златно със сребърни пискюли. От двете страни на леглото имаше дъбови масички, върху които стоеше по един шестраменен свещник с дълги, снежнобели свещи. Под леглото беше поставен сандък с ключалки и катинари, където Корбет можеше да остави вещите си, а на отсрещната стена имаше шкаф със закачалки и рафтове за дрехите му. В прозоречната ниша имаше място за сядане, покрито с възглавници. Под малкия еркерен прозорец имаше писалище и кожен стол с висока облегалка. В средата на писалището беше поставена табла с подострени пера за писане, а над нея стърчеше сребърно разпятие. Имаше и множество мастилници, пемза и инструменти за заглаждане и рязане на пергамент. Стаята се отопляваше от малки покрити мангали, които бяха поставени на колела, за да могат да се местят и топлината им, примесена с аромат на билки, да се разпространява из цялото помещение. В единия от ъглите имаше огромен умивалник с грамадна купа. На един поднос до нея беше поставен плетен панер, пълен с превъзходни сапуни, а множеството закачалки бяха отрупани с малки и големи кърпи. Брат Грациан обясни на Корбет, че слугите ще му носят топла вода и дървено корито за къпане. Добави, че нужникът се намира малко по-нататък по коридора и че — той посочи към масата до вратата — винаги ще има на разположение вино, вода и ейл.