Пол Дохърти - Мистериум

Отдръпна се, докато Ранулф помагаше на Сандуик да изтика количката сред окованите пленници, за да могат те да гледат, както се изрази началникът на гарнизона, към своето собствено бъдеще.

Корбет излезе навън. Гробището вече беше разчистено, всички трупове — махнати, само черните петна върху заскрежената трева показваха къде са били проснати. Стрелците събираха стрели и копия, парчета от дрехи, ризници и доспехи. Огънят при голямата врата беше изгасен, полуобгореният таран — издърпан настрани. Един стрелец му донесе чаша с ейл. Корбет му поблагодари и жадно я изгълта, за да прочисти дима и мръсотията от устата си. Пое дълбоко дъх, после повика стрелеца и го изпрати вън от гробището, зад портата, където неколцина градски пристави и войници едва удържаха любопитните настрана. Малко след това стрелецът се върна с един представител на Братството на Власеницата 25 25 Това братство от отшелници се отличавало по дрехите си, които досущ наподобявали чувал както по форма, така и по материя. — Б.пр. , когото бе намерил да проповядва, качен на каруца в близост до Крипългейт. Монахът бе истинска върлина, с печално изражение, но за сметка на това с весели очи. Корбет бръкна в кесията си и извади една монета.

— За бедните. Братко, ръкоположен ли си за свещеник?

— От цели петнадесет години — саркастично отговори монахът, благославяйки Корбет. — Нося си разрешителното, ако желаеш…

— Не — въздъхна Корбет. — Не желая да го гледам. — Той облиза устни. — Аз съм сър Хю Корбет, Пазител на Тайния печат. А също така съм и кралски пратеник по тези места, с властта за извънредно разглеждане на углавни дела.

— „Да слуша и да решава“ — цитира францисканецът. — А аз — протегна ръка той към Корбет, за да се ръкува с него — съм брат Амброуз от Братството на Власеницата, призован, предполагам, да се погрижа за мъртвите?

— Или за тези, които са на път да умрат — уморено отговори Корбет. — Заловил съм пленници. Ще ги изповядаш ли, ако пожелаят?

Монахът изкриви лице в гримаса, после погледна през рамо. Сандуик се появи иззад църквата, нарамил двуостра брадва. Зад него неколцина войници мъкнеха почернял, насечен пън, целият покрит с кървави петна.

— Разбирам — потри лицето си монахът. — Да — продължи той, докато поставяха пъна на земята, с брадвата до него. — Смъртта е стъпила здраво в това гробище.

Корбет вдигна поглед към небето. Денят напредваше, слънцето грееше по-силно; мъглата, която до скоро се стелеше над гробището, сега беше изчезнала, а заедно с нея и тишината. Шумовете на града отекваха все по-ясно през стената: трополенето на каруците, гневните викове на търговците, крясъците на децата и чаткането на конете. Корбет усети миризмата на все още влажната трева, после друга, по-всепроникваща, по-натрапчива — миризмата на кръв и разкъсана плът. Той се прекръсти и се върна през вратата за покойниците обратно в нефа.

Ранулф бе приготвил всичко. Масата за пожертвования беше преместена точно пред входа на красиво резбованата олтарна преграда с разпятието, с три стола зад нея, застлана с пурпурна олтарна покривка, върху която бяха поставени две запалени свещи, Евангелие и оголен меч. Корбет кимна на Сандуик и зае стола в средата. Мастър Флешнър, енорийският служител, щеше да изпълнява ролята на писар, оставяйки мъртвите на отец Джон, който се движеше от тяло на тяло, надянал епитрахила на врата си, с фиала с миро в ръце. От време на време Корбет долавяше думите на набързо промълвената молитва: „Върви напред, християнска душо…“

Корбет се прекръсти, после се изправи. Църквата вече бе утихнала, долавяха се само мърморенето на свещеника и стенанията и виковете на пленниците. Уелските стрелци, с опънати лъкове, стояха на стража при всички врати и край олтара, а от другата страна на нефа се бяха стълпили войниците на Сандуик. Корбет, с една ръка на Евангелието, а с другата стиснал дръжката на меча, обяви на висок глас, че съгласно условията на неговите пълномощия, Едуард, „по Божията милост крал на Англия, владетел на Ирландия, херцог на Аквитания 26 26 Област в югозападна Франция, английско владение от 1154 г., след брака на Елеонор Аквитанска с английския крал Хенри II, до 1453 г. — Б.пр. изисква всички кметове, пристави и прочие, да приемат Хю Корбет като кралски пълномощник по извънредните углавни дела, да изслушва и решава всички казуси…“ След като свърши, той седна.

— Знаете — заяви той на двамата си колеги, — че тези осъдени на затвор престъпници вдигнаха оръжие срещу краля. Те са се провинили в убийства, изнасилвания и грабеж. На всеки от тях ще бъде предявено това обвинение и ще бъде приканен да отговаря. Аз имам един въпрос към всеки: дали е от „Страната Кокейн“?