Пол Дохърти - Мистериум

— Никога не свършва, отче — промълви той. — Не виждаш ли? — каза и посочи към фреската на стената, вляво от него, на която Каин убиваше брат си с кост от магарешка челюст.

— Ето това сме ние, отче, убийци чак до мозъка на костите, безмилостни убийци, всички ние, синове и дъщери на Каин.

— Не всички!

— Не сме ли? — дрезгаво попита Корбет. — Ако не с ножове и сопи, не се ли убиваме едни други в душите си? Не са ли мислите ни ужасяващите родители на нашите дела?

Свещеникът отстъпи назад с възмутено лице. Той се вторачи със зяпнала уста в Корбет, после се завъртя на пети и изчезна в мрака на църквата.

— Господарю, господарю — Ранулф се приближи по-бързо и от котка, махайки с ръка. — Сандуик излезе да огледа главите, натрупани в кошовете. Прилича на фермер с товар отбрани плодове. Казва, че ще украси с тях Лондонския мост, Тауър и всеки кол в Нюгейт. Между другото, къде е Чансън? — продължи той. — Нашият секретар на конюшните май…

— Нашият секретар на конюшните — със същия шеговит тон отвърна Корбет, излизайки от олтара на Девата, — в момента носи документи на краля, който, предполагам, пуска ястребите си на лов в горите край Шийн 29 29 Район на днешен Лондон, наричан сега Ричмънд. — Б.пр. . Имало някакви проблеми в Тесните морета 30 30 Ламанш. — Б.пр. . Френските капери…

— Сър Хю — повика го Сандуик, — трябва да започваме отново.

— И отново, и отново… — промърмори Корбет.

Беше вече късно следобед, когато свършиха, и последното зловещо тупване отекна в църквата. Всички престъпници, с изключение на един, бяха осъдени и екзекутирани. Единственият оцелял беше Томас Брокънхейл 31 31 Разбито здраве (англ.). — Б.пр. , наричан още Джон Чамойс 32 32 Дива коза (англ.). — Б.пр. , наричан още Реджиналд Клатърхаус 33 33 Дрънчаща къща (англ.). — Б.пр. , наричан още Ричард Дрейпър 34 34 Манифактуристът (англ.). — Б.пр. , познат още и като Лапуинг, сиреч Калугерицата 35 35 Птица от семейство дъждосвирцови, попадийка. — Б.пр. . Сандуик докладва, че Калугерицата бил забелязан в компанията на затворниците в Нюгейт рано предишния следобед. След това изчезнал, но се върнал преди обед, за да наблюдава всички събития близо до вратата на гробището. Един от нюгейтските тъмничари го разпознал и казал, че той посещавал бандата на Уолдън в затвора. Калугерицата бил сгащен в подземието на близката кръчма, а после го довлекли тук за разследване. Млад и нахакан, с весело, жизнерадостно лице, той призна, че познавал донякъде и Уолдън, и Хюбърт Монаха. Заяви обаче, че никога не бил вдигал ръка срещу мъж или жена. Не, не знаел нищо за „Страната Кокейн“, но знаел правата си. „Аз съм духовник“, протестираше той, показвайки прораслата тонзура сред мръсната си рижава коса. Нещо повече, той можел да изрецитира първия стих от Петдесети псалом. „Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост, и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми.“ 36 36 Псалом 50:3. С произнасянето на този стих всеки духовник можел да докаже образоваността си и да се възползва от привилегията на духовенството за неподсъдност на светски процес, утвърдена от крал Хенри II през 1176 г. и отменена едва през 1827 г. — Б.пр.

— Аз съм духовно лице — повтори той. — Настоявам да бъда съден от Светата майка Църквата. Аз не подлежа на…

— Млък! — изрева Сандуик. — Ти си виновен и ще умреш заедно с останалата пасмина.

Корбет го прекъсна. Калугерицата, който и да бе той, се позоваваше на закона. И по-важно бе, че според Корбет човекът казваше истината. Той не беше като останалите бегълци и разбойници, които живееха ден за ден и със сигурност не ги бе грижа за бъдещето. Сандуик обаче се оказа неотстъпчив. Засегнат от наглостта на Калугерицата, началникът на гарнизона искаше главата на обвиняемия и ревеше с пълно гърло, че ще поеме дори риска епископите да го отлъчат от църквата. Бяха го анатемосвали и преди, и със сигурност щяха да го направят отново. Не давал и дяволска пръдня за техните превземки.

Крясъците на Сандуик привлякоха вниманието на неговите войници, които се втурнаха вкупом през нефа. Корбет се обезпокои. Ранулф сложи ръка на дръжката на камата си. Сандуик викаше за меча си. Усмивката на Калугерицата помръкна и той бързо затършува в някакъв таен джоб на жакета си, откъдето измъкна тънък свитък и го подаде на Корбет. Пазителят на Тайния печат го разви, прочете съдържанието, усмихна се и погледна Сандуик:

— Чуй това, мастър Сандуик! — каза той и зачете. — „Кралят до всички негови верни поданици. За ваше сведение, Стивън Есколиър, (който нарича себе си и Калугерицата), от Майтър Стрийт, Крипългейт, е верен служител на Короната и на столичния град. Знайте, че каквото и да прави, прави го за доброто на Короната и за сигурността на кралството.“ Текстът беше заверен от главния съдия Харви Стантън и неговия доверен секретар, Роджър Бландфорд, и подпечатан с личния печат на краля. Корбет го подаде обратно на Калугерицата, който се усмихна, намигна на Сандуик и наперено излезе от църквата.