Пол Дохърти - Мистериум

Камбаната на една от кулите на Нюгейт заби и безделниците се струпаха по-плътно около голямата порта. Тя се отвори и разбойническите главатари важно и наперено излязоха навън под аплодисментите и приветствените викове на своите вече доста оредели последователи. Уолдън беше истински гигант, с рошава посивяла коса и рунтава брада. Беше облечен в жакет от жълтеникавокафяв дамаск 68 68 Плътна тъкан с едри мотиви. — Б.пр. , зелен панталон и солидни касти леки ботуши. Хюбърт Монаха, с плешива глава и бръснато лице, целият лъщящ от нарда 69 69 Нард — етерично масло от едноименно растение. — Б.пр. , с който се бе намазал, изглеждаше до него като мъниче. Той бе облечен в дълго бяло расо, на което дължеше прякора си; пълничките му крака, топлени от вълнени чорапи, бяха напъхани в здрави обуща с дебели подметки. Новината за това, че тези двама негодници, като Пилат и Ирод, се бяха договорили за дълготраен мир, вече се бе разнесла около затвора. Двамата главатари отпиха по една дълбока глътка от предложния им мях с вино, размениха целувката на мира и вдигнали ръце за приветствие, се упътиха към приятния сумрак на „Ангелския поздрав“. Всъщност не се случи нищо особено. Порядъчните граждани и честните търговци не обърнаха почти никакво внимание на разбойниците, а техните последователи, посрещани с крясъци и проклятия, започнаха да се оттеглят.

Разказвачът на приказки наблюдаваше и криеше усмивката си под качулката си. Той намести маската си, слезе от пиедестала и, стиснат здраво торбата си под плаща, нехайно закрачи към кръчмата. Погледна към бъчвите в дъното на общото помещение на кръчмата, покрити с одялани греди, които служеха за тезгях. Над него, в мрежи, окачени на варакосаните мертеци, висяха сплитки лук, сирене и бекон, и излъчваха вкусен аромат, който изпълваше устата със слюнка. Залата беше просторна, а тесните й, покрити с рогови пластини прозорци 70 70 Този вид „стъкла“ се получавали от сварени във вода рога. Роговото вещество ставало по-прозрачно и омеквало, което давало възможност да се формова в пластини. — Б.пр. и множеството свещници и маслени лампи, осигуряваха известна светлина, макар сенките да бяха достатъчно дълбоки, за да можеш да се скриеш в тях.

Разказвачът на приказки седна пред една обърната бъчва, която служеше за маса. Скрит в мрака, той си поръча чаша ейл и започна внимателно да наблюдава стълбището в дъното. Уолдън и Хюбърт си бяха запазили стая горе, на втория етаж. Прислужниците носеха храна и ейл на тази двамината разбойници, придружавани от две проститутки, местни момичета, както каза прислужникът — мистрес Робинбрест 71 71 Гръд на червеношийка (англ.). — Б.пр. и нейната приятелка, мадам Кечсийд 72 72 Буквално: семеуловителка, семепоглъщачка (англ.). — Б.пр. . Разказвачът на приказки чакаше и наблюдаваше, докато прислужниците трополяха нагоре-надолу с тежките си обуща от нещавена кожа. Възгласите от гощавката шумно отекваха из кръчмата и дори пазачът, оставен да охранява стълбището, запя пиянска песен. Но Разказвачът все още изчакваше. Сляп певец, почуквайки с тояжката си по настлания с тръстики под, влезе в кръчмата, приседна, сложи в скута си своя питомен пор и започна с пълно гърло да рецитира поема, в която се разказваше колко отвратителен и страшен е дяволът и се даваха напътствия как да бъде държан надалеч с подсвиркване с уста, придружено от ръсене на светена вода с китка жълт кантарион, билката на свети Йоан Кръстител. Разказвачът на приказки не обърна внимание на новодошлия. Той се изправи на крака, извади манерка от торбата си и тръгна към стълбите. В момента всички прислужници се тълпяха отзад, в кухнята и умивалнята, и бяха много заети, защото биеха Ангелските камбани и местните търговци скоро щяха да изпълнят кръчмата, за да похапнат. Със сърце, изпълнено със злост, Разказвачът на приказки изкачи бързо стъпалата. Пазачът се олюляваше на краката си. Разказвачът остави торбата си на земята и с ръка на камата под плаща, размаха отпушената манерка под носа на пияницата.

— Най-доброто бордо — промърмори той. — Специален подарък от съдържателя.

— Не ми се вярва — каза завалено пазачът.

— Много добре.

Разказвачът на приказки бързо пристъпи по-близо и мушна дълбоко камата си, светкавичен, убийствен удар, пронизващ право в сърцето. Пазачът беше толкова пиян, че не можа да направи нищо, само се давеше и гъргореше, олюлявайки се напред-назад. Разказвачът го бутна назад в сенките, наблюдавайки как светлината на душата угасва в уплашените му, кървясали очи. Той продължи да държи здраво камата си до последното изхрачено с кръв дихание и едва тогава я изтегли, хвана трупа, положи го на пода и го избута в потънала в тъмнина ниша. После вдигна манерката с вино, почука на вратата и влезе.