Пол Дохърти - Мистериум

Разказвачът на приказки се беше опитал да отклони вниманието на минувачите със смразяващата кръвта история за стригоите 64 64 В древната римска митология, това са душите ни умрелите, които излизат от гроба и имат способността да се превръщат в животни, познати още като безсмъртни вампири. — Б.пр. , духовете, които според легендите, бродят по стария римски път на север от града. Никой не проявяваше особен интерес към разказа му, най-малкото пък самият той, защото сърцето му бе обсебено от мисълта за убийство. Беше избрал времето и мястото извънредно внимателно. Нюгейт представляваше море от цветове и звуци. Чираците на майсторите на сребърни изделия разнасяха и превъзнасяха великолепни бокали, за да примамват евентуалните купувачи да посетят дюкяните на майсторите им в Чийпсайд. Касапите с крясъци се надпреварваха да възхваляват вкусни патици, тлъсти прасенца и угоени петли. Заловени от приставите прелюбодейци, с обръснати до голо глави, стиснали събутите си панталони в ръце, бяха привързани към дървени менгемета и изложени за назидание под пронизителните степания на гайда. Една развратница, която бе отвлякла дете, за да си помага с него в просията, беше привързана към позорния стълб, мръсните й поли бяха вдигнати и неколцина плещести палачи шибаха с камшици кирливия й задник. Прасетата на болницата „Свети Антоний“, със звънчета на шиите 65 65 В християнството свети Антоний е смятан за покровител на много професии — ковачи, звънари, месари, гробари. Сред символите на свети Антоний са Т-образният кръст, звънчетата, с които монасите от ордена „Свети Антоний“ привличали внимание при събиране на волни пожертвования, свинята, тъй като тези монаси имали право да отглеждат прасета, а също така огън и лъв. — Б.пр. , единствените прасета, на които се позволяваше да се разхождат свободно наоколо, грухтяха и си завираха муцуните в купчините фъшкии, струпани до конска хранилка. Наблизо топяха главата на някакъв злосторник под вода, задето бе дръзнал да мине през квартала на кожарите и да вика „муууу“, непростима публична обида за тази достойна гилдия. Щом неговото наказание свърши, дойде ред на цяла редица пияници и гуляйджии да бъдат потопени в мръсната вода.

Викове и крясъци, трясък на каруци и чаткане на копита заглушаваха молитвите на братството на Царицата Небесна, които се точеха в тържествена процесия с камбана, свещи и кадилници към параклиса на Светата Дева в Сейнт-Мери-ле-Боу. Търговци и членове на градския съвет, все градски големци, натруфени в ярки дрехи от златоткан брокат и кадифе, обточени със скъпи кожи, с охранени вратове и пръсти, блестящи от скъпоценности, се шляеха подръка със своите закръглени, богато облечени съпруги. Разпоредителите на пазара с крясъци предупреждаваха, че продажбата на въглища в чували, които тежат по-малко от осем бушела, е забранена. Стопаните на „Сейнт Дънстан“ 66 66 Манастир и църква на името на кентърбърийски архиепископ (909–988), борил се за подобряване морала ни духовенството и народа, покровител на ковачи и ювелири. Веднъж той подковал дявола така болезнено, че той обещал никога да не се появява на място, на което има подкова, оттам идва поверието, че подковата пази от злини и беди. — Б.пр. , водени от един брат от Ордена на власеницата, прекарваха през пръсти молитвените си броеници, докато отиваха на свето поклонение в „Сейнт Пол“, за да се помолят на гроба на родителите на Томас-а-Бекет 67 67 Томас Бекет (1118–1170), архиепископ на Кентърбъри от 1162 до трагичната си гибел; бива убит от последователите на краля в кентърбърийската катедрала, заради острия си конфликт с Короната за привилегиите на духовенството; почитан като светец и от англиканската и от католическата църква. — Б.пр. . Група рицари, съпровождани от своите оръженосци, с ярко избродирани вимпели, блестящи на ослепителната сутрешна светлина, си проправяха път към арената за турнири в Смитфийлд. Вехтошари, теглещи ръчните си колички, отрупани с камари от стари дрехи, ги обсипваха с обиди, докато се опитваха да проврат возилата си напред. Предприемчиви и енергични амбулантни търговци вече се бяха вмъкнали сред тълпата бедняци, предлагайки мухлясал хляб, гранясало свинско, лигаво телешко, изветряла бира и скапана риба на онези, които бяха достатъчно гладни, за да ядат такава храна. Разказвачът на приказки наблюдаваше всичко това и безмълвно се наслаждаваше, защото знаеше, че цялата тази врява и суматоха ще му помогнат да прикрие убийствения си план.