Пол Дохърти - Мистериум

— Отишъл е при Бога — промърмори Корбет, взирайки се в гарвана, кръжащ над него. — Отишъл е пред Божия съд, Ранулф, за да се присъедини към Игнасио Инглийт. Един Бог знае на какви обвинения ще трябва да отговарят там. — Той пое дълбоко дъх, слушайки с половин ухо приглушените шумове на манастира, откъслеците от нечия песен, приглушеното тракане на колела на каруца и звъна на ръчната камбанка, долитащ откъм галериите. — Ранулф, кой е убил Игнасио Инглийт? Кой се е промъкнал тук с такава коварна изобретателност, така хитроумно, за да убие лорд Ившам? Каква е тази мистерия?

— Брат Кътбърт? — Ранулф впери изпитателен поглед в господаря си. Корбет се беше замислил и Ранулф се наслаждаваше на мисълта за това, което щеше да последва. Започваше преследването. Като ловна хрътка, като куче по дирите на елен, Корбет щеше да дебне и души, да преследва плячката си, като истински ловец, какъвто и беше, и нямаше да спре, докато жертвата му не паднеше в капана, докато не я вкараше в кошарата и не я дамгосаше за клане.

— Мислиш ли? — каза унесено Корбет. — Възможно е, Ранулф. Брат Кътбърт и Аделиша може да са убийците — поне на Ившам. Те със сигурност имат сериозна причина да го мразят, но все пак…

— Но все пак какво?

Погледът на Корбет бе привлечен от блещукането на светлинка по един от позлатените от слънцето прозорци на манастирската църква.

— Прекалено просто е — промърмори той. — Грехът е като лисица, Ранулф, той оставя зловонна следа, която дори годините не могат да отмият или скрият. Убиецът сега върви по дирята на тази миризма. Стар грях, отдавна заровено зло, кълбо от отровни коренища, разложени и гноящи, сега са били разровени. Има си време и сезон за всичко под слънцето, или поне така ни учи да вярваме Писанието 62 62 „Всичко си има време, време има за всяка работа под небето“, Еклесиаст, 3:1. — Б.пр. . Лятото е свършило, отдавна си е отишло, реколтата е узряла, удари часът на отмъщението.

— И какво, господарю?

— Ето какво — Корбет се отърси от унеса си, — ще се върнем в Лондон. Ранулф, ти и Чансън отивате в „Утехата на Батшеба“ в Куинсхийт, за да установите какво точно се е случило там с Игнасио Инглийт.

— А ти, господарю?

— Аз ще се спусна назад по тунела на годините. Ще се върна в канцеларията, ще се поразровя из торбите с пергаменти, подпечатани с Тайния печат, и ще видя какви семена на греха ще открия там.

Разказвачът на приказки, както убиецът сам се наричаше, нахлупил качулката над мръсното си лице, скрито зад ярко оцветена маска, бе стъпил на един пиедестал, който според видните граждани някога е бил част от езически храм. Той не даваше и пет пари за това, просто внимателно наблюдаваше огромното открито пространство пред извисяващите се кули на обкованите с желязо врати на Нюгейт. Сградата беше мръсна и мрачна, а вонята, идваща иззад сивокаменните й стени, проникваше навсякъде — миризма на нечистотии и изпражнения, на униние и безнадеждност. От гъсто преградените с решетки прозорци на кулите, издигащи се от двете страни на голямата врата, надничаха диви, обезумели лица със сплъстени коси, и се взираха жадно навън към онези, които се събираха в настлания с обли камъни вътрешен двор пред затвора. В струпващата се тълпа хората ругаеха и крещяха, докато се промъкваха и подхлъзваха по пръснатата мърша и карантия и по кръвта, която се стичаше от близките касапски сергии. Пъстра сбирщина от мошеници, джебчии, фалшификатори, ловки измамници, ловци на наивници, престъпници и всякакви негодници си бяха дали среща тук, за да приветстват Джайлс Уолдън и Хюбърт Монаха. От стъпалата на Гилдхол съдебните пристави неочаквано бяха прочели прокламация за освобождаването на тези мерзавци. Двамата разбойнически главатари трябваше незабавно да бъдат пуснати от затвора поради липса на каквито и да било доказателства срещу тях. Истината бе ясна за всички. Убийството на лорд Ившам означаваше, че делото на Короната срещу тях е провалено, а същевременно не можеха да бъдат представени и никакви улики за това, че те имат пръст в избухналия наскоро кървав бунт в затвора. В действителност двамата разбойници не бяха напускали дълбоките гибелни ями и не можеха да имат нищо общо с деянията на злосторниците, чиито намазани с катран и накиснати в саламура глави сега украсяваха шиповете по върховете на високите стени на затвора. Часът беше определен. Уолдън и Хюбърт трябваше да бъдат освободени след като камбаните удареха „Третия час“ 63 63 Terce (лат.) — фиксирано време за една от християнските литургии, обикновено в 9 часа сутринта. — Б.пр. . Носеха се слухове за примирие между бандите на двамата главатари след скорошния бунт. Вече бе наета и зала за предстоящия пир в просторната кръчма „Ангелския поздрав“, цялата измазана в розово и опасана с боядисани в черно греди, разположена на ъгъла на криволичеща уличка близо до кръстопътя при затвора.