Пол Дохърти - Шпионите на Собек

Всичко беше готово преди зазоряване. Пристигнаха пратеници от страна на господаря Сененмут с обещание за охрана на изоставеното имение на Амеротке. После, преди да се премести в храма на Нубия, съдията заведе семейството си в двореца в Тива. Куфу беше зает със сутрешните жертвоприношения, но Матайа, все още разтревожена от новините за Валу, настани него и Шуфой в комфортни стаи в къщата за гости. Амеротке спа неспокойно и се събуди късно сутринта, но с безпощадната решимост да намери отговора на всички убийствени мистерии. Капитан Асурал бе призован, за да изпълнява функциите на негов личен телохранител, като заедно с него дойде и отрядът му от съда на Амеротке в храма на Маат. Съдията изгаряше от гняв; яростта притъпяваше сетивата му, макар да си даваше ясна сметка, че е нужно да остане хладен и обективен. Трябваше да събере, да проучи и да отсее всички доказателства и улики тук, в сърцето на Нубия, в нейния храм. Приятно място, изпълнено като медна пита със стаи, зали и пасажи, дворове с гори от статуи, но дали в същото време то не беше и сърцето на страховита мрежа на конспиратори и убийци? Целият полк на Изида бе обградил храма. Нубийците, изплашени от мрачните погледи и отправяните все още под сурдинка закани към тях из улиците и тържищата, се стичаха отвсякъде. Събирането им в храма тайно се насърчаваше от Великата къща, която искаше да сдържи развитието на проблема. И ето че сега нубийските бежанци се тълпяха из храмовите дворове и градини. Те бяха наизвадили посудата, която си носеха, и си готвеха ястия от просо и кълцано телешко месо или месеха хлябове от брашно, вода и малко сол, добавена в тестото, което прехвърляха на двете си ръце, докато се разплеска на тънка, плоска питка, после я хвърляха да се пече на жарта, останала от огъня.

Всякакви странни и чудати индивиди се бяха нароили в храма. Магьосници и факири, облечени във вонящи и сухи камилски кожи; високогърди проститутки, поклащащи широки бедра и потракващи с кокалени гривни; просяци, със специално разрешително от свещениците под формата на татуирана емблема на храма на опаката страна на ръцете си, — всички дошли да потърсят милосърдието на светилището. Амеротке подозираше, че сред целия този поток може да има и арити, но нямаше съществени доказателства. Хаосът определено се задълбочаваше. Новината за убийството на Валу и за тоталното унищожение на цялото му домочадие беше смразила двора, а това, че Амеротке бе избегнал смъртта на косъм, се приемаше като чист късмет. Върховният съдия обаче мислеше другояче. Беше се спасил, защото се беше изправил срещу злото, което би могло да се обезсили и чрез късмет, може би, но в крайна сметка в основата си — само чрез логика, доказателства, задълбочени проучвания и разследвания. Той щеше да продължи да прави това. Щеше да отмъсти за смъртта на Валу. Куриерите от армията на Омендап вече бяха пристигнали, за да го информират, че запасите от содени топчета за меджаите са били хвърлени на жълтокожите бездомни псета, които тормозеха лагера. Няколко от тях бяха умрели по особено мъчителен начин, затова всички запаси бяха изгорени. Хеннам и разузнавачите му се нагърбиха с отговорността по покупката, товаренето, транспортирането и охраняването на по-нататъшните доставки. Но нещо друго бе по-важно — меджаите вече знаеха причината за обвитата до вчера в мистерия смърт на техните другари. Това беше дело не на някакъв скрит, тайнствен демон, а на злодеите арити, срещу които те вече бяха отбелязали победна точка предишната вечер в къщата на Амеротке.

— Господарю съдия?

Амеротке се сепна и вдигна поглед — беше потънал така дълбоко в мислите си, че дори не чу приближаването на Куфу и придружаващите го. Аристократичното лице на първожреца беше загрижено и сбръчкано, устните му — намусени, пръстите му нервно си играеха с гривните около китките му. Госпожа Бузирис не изглеждаше по-добре, долната й устна трепереше, докато сядаше. Матайа се настани до нея. Шуфой, преливайки от възхита към красивата нубийка, се плъзна към Амеротке като сянка, но очите му не се откъсваха от новата любов на неговия живот. Слугите се разбързаха да им донесат подноси с храна и напитки. Куфу нетърпеливо поклати глава, давайки им знак да се оттеглят по-бързо.

— Господарю съдия, чух вече новините — облиза устни той. — Отвратително! Ужасно убийство. Видели сте какво става и тук, нали? Нубийците се тълпят на рояци в светилището, за да търсят защита.

— Какво може да се направи? — изстена Бузирис, веейки на лицето си.