Пол Дохърти - Шпионите на Собек

Матайа коленичи от отсрещната страна на масата, хвърли бърз поглед на Шуфой, после поклати глава.

— Имотеп беше като обсебен от някаква фикс идея! Но никога не е споменавал нищо конкретно за заплаха, просто беше вманиачен от желание да проучи картите и чертежите.

Амеротке й благодари и се върна към документите. Матайа и Шуфой се оттеглиха, а съдията потъна в щателно проучване на пергаментите, папирусовите парчета и свитъци със стари чертежи и карти, на които бяха обозначени различни набези и инвазии на предишни управници. Времето минаваше. Амеротке приключи и си взе някои бележки. После поиска да му дадат от библиотеката всички ръкописи, които биха могли да съдържат нещо за аритите. Четецът жрец 55 55 Свещените текстове на древните египтяни се четели на глас от kher heb — четец свещеник, който трябвало да произнася дума по дума всичко точно както е записано, за да не допусне грешка, с която да обиди боговете. Четели задължително от папирусите при различни, вкл. и погребални ритуали, в началото на определени церемонии. — Бел.прев. изглеждаше изненадан. Той се почеса по сбръчканите бузи и ококори зачервените си очи, но стана и се заклатушка шумно из библиотеката за най-голямо неудоволствие на другите учени.

Накрая се върна обратно с кош, пълен с документи, писма и рапорти. Амеротке ги прегледа, като си записваше всичко, което научаваше. Първо, Сгеру никога не бе разкривал себе си. Сенчеста, страховита фигура, потомък на така наречената кралска кръв на Нубия, той държеше Шешер, златната верижка — свещения колан, аритския символ на тоталната власт. Второ, един подир друг фараоните се бяха проваляли в опитите си да му сторят капан и да го заловят или да разрушат аритската твърдина в Бекна. Трето, никой арит не допускаше да бъде сломен и да направи самопризнания и никога не ставаше предател. Амеротке печално си пожела двамата с Валу да си бяха дали сметка за това там, на Хълма на Черепа. Четвърто, ако арит бъдеше хванат или някой от неговите свещени предмети бъдеше отнет, останалите арити го смятаха за вече омърсен и недостоен за тяхната религия. Пето, удушаването на техните жертви беше най-важната част на аритския ритуал, често извършван с показ на дръзка изобретателност и хитрост. Шесто, аритите властваха чрез страха. Щом веднъж кандидатът положеше кървавия си обет, не само той, но и неговите близки вече носеха отговорност. Амеротке се усмихна мрачно на това. Сгеру би могъл лесно да контролира нубийците в Тива, докато неговите последователи на стотици мили на юг можеха да занесат гнева му на родствениците на всеки един, който се провалеше или просто предизвикаше съмнението на своя старши. Седмо, ако бъдеше заловен в битка и го очакваше смърт, аритът винаги затягаше своята свещена червена кърпа около собственото си гърло. През главата му бегло се мярна мисълта за затворника в Дома на оковите. Беше обмислял възможността той да се е удушил сам, но я беше отхвърлил като практически невъзможна. И накрая и Амеротке особено се изненада от това, военните походи на бащата на Хатусу се бяха провеждали без никаква жалост. Наличните доклади сочеха, че аритите са били разбити и унищожени до крак и единствените оцелели са онези, които са избягали в Бекна.

— Съзряване! Просто навършване на пълнолетие! — възкликна Амеротке.

Писарите и учените стреснато го погледнаха. Амеротке извинително се усмихна. „Навършване на пълнолетие“, помисли си той. Повечето възрастни арити са били избити по времето на Тутмос, но сега техните деца бяха достигнали зряла възраст; ето защо всичко това се случваше точно сега! Беше узряла нова реколта на бунтове и размирици и вече даваше плод. Амеротке се огледа наоколо. Денят преваляше; времето минаваше. Той стана, благодари на четеца жрец и напусна Дома на книгите. Излезе на ярката слънчева светлина, прекоси многолюдните храмови дворове и отиде до будката на вратаря, намираща се до задната странична врата. Поиска назаем една раирана роба от изненадания пазач, а също и яка тояжка. Преоблече се, нахлупи качулката ниско над лицето си и се измъкна през вратата, хващайки пътя към Дома на гората. „Шуфой, помисли си иронично той, ще трябва да се задоволи със своето ухажване“.

Размахвайки тояжката, съдията си проправяше път през врящата навалица, тълпяща се по главната улица. Вдигащи се облаци прах се носеха наоколо, наситени с натрапчивите миризми на битпазар, идващи от сергиите, наредени от двете страни. Калайджии, селяни и каруцари клечаха в редици зад кошници, пълни с какво ли не — от скъпоценни камъни до плодове и цветя. Продавачи на лук, чиято струпана стока приличаше на огромни купчини от мед, се пазаряха с жени, понесли кошове със сандали, настоявайки да уточнят на каква разменна основа ще търгуват. До тях горд собственик на бял вол го теглеше под звуците на свирка и лира, преди да го предложи за продан. Мъже скорпиони се провираха през тълпата. Дякон от храма на Птах крещеше да му сторят място, а трима други жреци от неговия храм носеха малък наос, в който бе поставено изображението на бога човек 56 56 От всички египетски божества само Птах се изобразява с глава на човешко същество. — Бел.прев. . От време на време Амеротке поспираше до някоя колона за малко и се оглеждаше, сякаш търсеше някаква конкретна сергия или определен търговец. В действителност го правеше, за да се увери, че не го следят. Щом разбра, че е в безопасност, той забърза, за да се изправи срещу непосилната и невероятна убийствена мистерия, обвила смъртта на Имотеп.