Пол Дохърти - Шпионите на Собек

Амеротке се загледа във върховната жрица, която освен всичко, беше и шпионка на господаря Сененмут. Приемаше ли се тя самата за такава? С надеждата за награда ли предаваше информация на великия везир на фараона? Матайа изглеждаше по-овладяна и спокойна; от време на време тя поглеждаше към Шуфой и се усмихваше или бързо му смигаше.

— Не знам какво да кажа — поклати глава Куфу и се наведе. — Но поне вие и семейството ви сте спасени.

— Да благодарим на Властелина на светлината! А вие?

— Разтревожени — призна си Куфу. — При жертвоприношението призори забравих думите, разсипах тамяна, разрезите, които направих, не бяха точни и чисти.

— А причината за това? — любезно попита Амеротке.

Куфу взе красиво избродираната кесия от пояса, увит около кръста му, и разклати съдържанието й, а после извади и подаде на Амеротке три скарабея.

— Аритите! — възкликна съдията. — Изпратени са и на вас?

— Двата бяха намерени в моята стая — отговори Куфу. — Третият — при Матайа. Аритите явно са ни набелязали за жертви. Господарю, какво можем да направим?

— Нищо — отговори Амеротке. — Захванете се с обичайните си задължения. Вземете максимални предохранителни мерки, бъдете благоразумни и много внимателни. Сериозно ви съветвам да не ходите в града. Тук поне ще има някаква сигурност — каза той и се обърна към Матайа. — Трябва да видя вашия Дом на книгите. Искам да прегледам документите, които е проучвал Имотеп. Ще бъде ли възможно?

Тя се усмихна и се съгласи.

— А тази нощ, господарю — каза Куфу, — ви каним да бъдете гост на специална вечеря. Тялото на Имотеп вече е готово за последното му пътуване в Далечния запад. Поканил съм членовете на домакинството му — Пармен, Неферен, Рахмел и Сихера, на погребален банкет тук. Мисля, че е подходящо за случая — засмя се нервно той. — Това ще отвлече малко мислите ни от всички проблеми.

Първожрецът с мъка се изправи на крака и прошепна на съпругата си да го последва. Амеротке ги гледаше как си тръгват. Истинска ли беше тяхната тревога? Този въпрос не му даваше мира, макар че почти можеше да помирише страха им. А и защо биха подкрепяли аритите? Върховен жрец в тавански храм? И съпругата му?

— Господарю, а Домът на книгите?

Амеротке се обърна.

— Да, госпожице.

Последваха главната хесета през площади и градини. Неколцина наемници направиха кордон около тях. Матайа обясни, че господарят Куфу ги е довел в храма за охрана — яки, плещести и набити мъже, облечени с кожени престилки и подплатени елеци, обшити с метални пластини. Бяха въоръжени със сопи и криваци и въдворяваха ред сред стичащата се на рояци тълпа от посетители. Най-сетне Матайа отведе Амеротке и Шуфой встрани от главния поток на множеството. Домът на книгите се издигаше в свой собствен закътан двор; хубава едноетажна сграда, намираща се под надзора на двама писари, които бяха по-древни дори от ръкописите, които пазеха. Храмовата документация и целият архив се съхраняваха в кожени тубуси, ракитени кошове и резбовани сандъци в пристройка с дълбоки подземия. Библиотеката представляваше дълга зала с висок таван, с множество прозоречни отвори, които пропускаха достатъчно светлина и въздух за писарите и учените, които седяха под тях и работеха или обядваха върху писалищата си.

Матайа поиска регистъра за посетители и го показа на Амеротке, преди да го покани да седне покрай маса, оборудвана с възглавници и писарски комплект. Според записаните данни Имотеп беше проучвал чертежи и карти на района южно от Тива, простиращ се до оазиса Синджар и надолу от него, чак до Първия праг.

— Защо му е било необходимо това? — попита Амеротке. — Защо именно в този момент?

— Казваше, че иска да начертае пътя, по който биха могли да дойдат аритите. Вижте — каза Матайа и обви в облак изискан парфюм Амеротке, като се надвеси над рамото му, за да очертае с тънкия си изящен пръст пътищата на Собек, някои от които, запуснати и изоставени, минаваха успоредно на Нил и свързваха малките оазиси и селца, където отсядаха да се освежат и отпочинат куриерите и пратениците на фараона.

— Имотеп смяташе, че аритите ще използват тези пътища, за да нанизват през тях хората си.

— Да нанизват? — учуди се Шуфой.

— Да — отговори Матайа. — Да се нанизват един подир друг в Тива като мъниста на конец, като зърна на броеница.

— Имотеп разговарял ли е някога с вас за това? — попита Амеротке. — Споделял ли е нещо за своите собствени страхове, за някакви заплахи, отправяни към него?