Пол Дохърти - Жертвите на Анубис

— Господарю Амеротке, простете, че ви спираме така насред пътя, вместо да се обърнем към вас в Залата на двете истини, но стражата никога не би ни допуснала в храма на Маат… Смятат ни за нечисти. Забранено ни е да влизаме в свещени места. Затуй се осмелихме да ви причакаме…

— Какво искате? — Амеротке се стараеше гласът му да звучи спокойно.

— Имаме малко информация, която бихме могли да ви продадем…

— Говорете, а аз ще преценя колко струват сведенията ви!

— Става въпрос за две неща. Ние извадихме тялото на Синухе Пътешественика от Нил. Познавам го отдавна, често ми разказваше къде е ходил и какво е видял. Говорил ми е за онова място, откъдето извира Нил, в центъра на земята… — водачът забеляза нетърпението на съдията и бързо добави: — Та думата ми е, че го познавам добре, и мога да заявя, че Синухе никога не е обръщал особено внимание на облеклото си. Когато го намерихме, крокодилите бяха направили тялото му на пихтия, но все пак забелязах нещо…

— Че е облечен в най-хубавата си роба и е с много скъпи сандали, нали? — довърши вместо него Амеротке. — За това няма да ви платя.

Главатарят подсвирна от учудване:

— Ама и вас си ви бива! Възхищавам ви се, господарю…

— Какво е второто сведение? — прекъсна го съдията.

— Сутринта, в която Синухе беше разкъсан от крокодилите, един от моите хора забелязал самия бог Анубис да се разхожда близо до стария храм на Бес…

— Боговете не ходят — сряза го Амеротке.

— Всъщност… не точно бог — обади се един от групата. — Май беше жрец, носеше дълга кожена роба и черна маска, нали знаете, с глава на чакал… — после човекът се обърна към другарите си и тихо им каза нещо на рибарския си диалект.

— Чух те — обади се Шуфой. — Каза, че не била точно като маската на Анубис.

Водачът се приближи до него.

— Дребни човече, нос нямаш, но слухът ти е доста остър. Точно така. Моят човек каза, че е ходил до Оазиса на палмите — мъжът се ухили в мрака. — Добре де, достатъчно близо. Митанийските жреци носят такива маски.

— Това ли е всичко? — попита съдията. Главатарят кимна. — Няма да ви платя — заяви Амеротке, — но още утре ще наредя да изпратят дарове за храма на вашата богиня… — още не беше изрекъл думите си, и странните фигури изчезнаха в мрака. Амеротке въздъхна с облекчение и попита излезлия иззад гърба му Шуфой: — Е, приятелю, какво ще кажеш? Синухе се е нагиздил, за да се срещне с някой важен митанийски благородник с маска. Но защо чужденецът е криел лицето си?

— За да го вземат хората за свещеник от храма на Анубис!

Амеротке потри ръце, когато лекият ветрец изсуши потта, която бе избила по тялото му. Изведнъж осъзна колко е уморен и гладен. Хвана Шуфой за ръка и двамата продължиха в тъмнината. Появи се светлина. Минаха покрай високите стени на няколко богаташки къщи и навлязоха в района на високопоставените тиванци. Навсякъде цареше разкош — къщите бяха разположени близо до Нил, имаха канализация и система за напояване, но бяха сигурно защитени от наводненията при разливите. Най-после стигнаха до дома на Амеротке. Шуфой потропа на портата и извика високо името на господаря си. Една странична врата се отвори и съдията потъна в уюта на градината си. Продължи напред покрай красиво оформените и добре поддържани лехи с цветя и зеленчуци. Най-после покой! Маслените лампи хвърляха мека светлина, входният коридор на къщата ухаеше на тамян и сандалово дърво, слугите го чакаха с леген, кана вода и чист ленен пешкир. Съпругата му го посрещна с чаша охладено бяло вино. Беше облечена в бяла прозрачна роба, а раменете й бяха наметнати с бродиран шал. Босите й крака безшумно стъпваха по лакирания под и точно когато стигна до съпруга си, огърлицата около врата й изведнъж се скъса и се пръсна по пода. Тя не обърна внимание на това, а се повдигна на пръсти и целуна Амеротке по челото. После прекрасните й устни се разтеглиха в усмивка.

— Поздрав за съдията на фараона! — прошепна тя. — Най-мъдрият човек в Тива!

Той обхвана лицето й с ръце и я целуна по устните.

— Поздрав за Норфрет, богинята на ласкателствата!

Ахмазе и Кърфей влетяха с трясък в стаята, сграбчиха Шуфой и изчезнаха. Веднага настана суматоха — слугите се разтичаха да подготвят вечерята, Норфрет се опита да каже на Амеротке, че треската на Ахмазе изведнъж е изчезнала, че едно от кучетата е скочило в езерцето с рибките, че тя не може да разбере сметките на пчеларя. После, по време на вечерята, синовете им не спряха да бърборят и да се шегуват с джуджето и едва накрая, когато цялата къща утихна, съпрузите останаха насаме на покрива на къщата и Норфрет се възползва от възможността да научи какво се е случило през деня.