Пол Дохърти - Жертвите на Анубис

— Чух разни приказки — кокетно сведе поглед тя, — че митанийските жрици били много изкусни в любовта…

— Празни приказки — разсърди се Амеротке. — Не знам дали са добри в любовта, но знам, че са изключително изкусни в коварствата и в кръвопролитията. Освен това са твърде войнствени. Не бива да забравяме, че има реална опасност да нападнат Тива… И за да предотвратим това, ще трябва да остана за известно време в храма на Анубис…

Норфрет потрепери и придърпа шала около раменете си.

— Защо? Ще участваш в преговорите ли? — тя изглеждаше разтревожена. — Хайде, разкажи ми! Може да ти помогна с женска проницателност…

Амеротке се облегна назад на канапето и рече сериозно:

— Храмът на Анубис сега е място, изпълнено със смърт… — съзря, че уплахата в очите на съпругата му бързо отстъпи място на любопитството. Норфрет явно гореше от нетърпение да чуе подробностите. Реши да не я дразни повече и продължи: — Започнало се е с няколко мистериозни отравяния… На животни и риби. После една танцьорка е била открита мъртва в един от градинските павилиони. Няма следи да е приемала отрова с храна или вино, но лекарят, когото смятам за доста способен и опитен, е сигурен, че на момичето е била дадена някаква много силна отрова. Освен нея днес открихме Снерфу, един от митанийските пратеници, убит по същия начин. Беше в стаята си, заключена отвътре и със здраво залостени прозорци. Отново не е ясно как е приел отровата и как е било извършено убийството… — Амеротке замълча и се загледа към панорамата на нощния град. — При това нямам и най-малка представа, защо са били убити — замислено добави той. — А има и два други случая. Нали си чувала за Синухе Пътешественика?

— Разбира се! Кой не е слушаш невероятните му истории…

— Очевидно той е посетил разрушения храм на Бес надолу по Нил. Бил е убит, а тялото му — хвърлено в реката. Трупът е бил разкъсан от крокодилите, преди децата на Нил да го извадят. Всички знаят, че Синухе беше написал книга за пътешествията си. Явно доста хора са се опитвали да се докопат до нея, щом дори от Дома на среброто са му предложили торба злато, ако им я продаде. Божествената Хатусу лично е поръчала на писарите в царската съкровищница да сключат сделката. Но явно Синухе е предпочел друг купувач. Уредил си е среща с него. Някоя важна особа, заради която си е струвало да облече най-хубавата си роба и да обуе най-скъпите си сандали…

— Сигурно е бил и някой, с когото не е искал да го виждат — добави Норфрет. — Ето защо е предпочел да се срещнат на това запустяло място.

— Точно така, светлина на живота ми — усмихна се Амеротке. — И който и да е бил човекът, той е убиецът на Синухе. Децата на Нил твърдят, че бил облечен като жрец на Анубис, при това носел черна маска на чакал. Видели са го близо до храма. Синухе бе силен и умен, едва ли би се оставил да го убият толкова лесно. Обаче е мъртъв, а ръкописа му го няма.

— А Славата на Анубис? — попита Норфрет. — Чух разни слухове…

— Това вече е истинска загадка… — Амеротке взе чашата си с вино и отпи. — Прекрасният аметист, който се пази в най-вътрешното светилища на храма, е откраднат. Няма тайни входове, вратата е изключително здрава, отвътре има яма с вода, през която никой не може да мине, нощем там стои жрец, а друг бди пред вратата и въпреки това камъкът липсва. Из целия храм денонощно патрулират пазачи от стражата. Нищо странно не се е случило, но на следващата сутрин се налага да разбият вратата. Намират вътре жреца с пронизани гърди, а аметистът е изчезнал.

— Свързани ли са всички тези престъпления?

— Кой знае — отвърна Амеротке. — Възможно е митанийците да стоят зад всичко това. Предвожда ги една жена на име Уанеф, която е хитра като мангуста. Не съм съвсем наясно дали митанийците искат мир или война. Може би някой от тях скришом от останалите се опитва да създаде хаос, за да може Тушрата да се оттегли и мирните преговори да се провалят. Това може да обясни смъртта на Снерфу, но не и убийството на танцьорката. Каква опасност би могла да представлява една хесетка?

— Ами ако… — лицето на Норфрет придоби мрачен вид, — ако самата Хатусу цели да създаде хаос? Ако си търси повод за по-нататъшна война?

— И това е възможно — съгласи се Амеротке. — Но съм по-склонен да вярвам, че Сененмут е проявил присъщата си прозорливост и здрав разум и е посъветвал божествената Хатусу, че мирът в момента е по-изгоден за страната ни… — прекъсна го долетелият до тях детски плач. В подножието на стълбите към покрива се появи Шуфой и каза, че Кърфей е сънувал нещо. Щом джуджето си отиде, съдията продължи: — Митанийците са по-вероятните извършители. Независимо от целите, ефектът е на лице: преговорите са поставени на карта, а фараонът е люто разярен от изчезването на Славата на Анубис и на ръкописа на Синухе.