Пол Дохърти - Убийците на Сет

— Къде е баща ви? Няма го цяла сутрин.

— Излезе на лов със слугата си. Има малка лодка. Обикновено я връзва на кея при разрушения храм на Бес 17 17 Радващ се на голяма известност домашен дух, изобразяван през Новото царство като брадато джудже с изплезен език, криви крака и леопардова опашка, който пазел дома от зли духове, а обитателите му — от опасности. — Бел.прев. . Прибира се едва когато реши, че е убил достатъчно. Не, не съм права: по-напред ще мине през някоя винарна, за да се нахвали с успехите си, а после ще посети някоя от любимите си хесетки…

— Баща ви би ли посегнал на нечий живот? — попита я Амеротке.

— Без да му мигне окото. Всеки от тях обича да убива. Това е част от природата им.

— Тогава защо не е убил Ипумер?

— Направи няколко опита, но… Какво? Не знаех те ли? — разсмя се тя на изненадата на гостите си. — Татко често го заплашваше и на два пъти Ипумер като по чудо успя да се спаси с бягство от нападения на разни наемници… Добре, че беше достатъчно съобразителен, а и нозете му го носеха бързо, когато се наложеше. Да, наистина! Писарчето от Дома на войната умееше да се пази от ненужни опасности.

— А какво научихте за него през тази почти цяла година, в която ви е ухажвал и сте били любовници?

— Сподели с мен, че е дошъл от Аварис, а службата си тук дължи на важна персона. Ето защо може би баща ми не си е поставял наистина целта да го намушкат, удушат или удавят… — Нешрата завъртя няколко пъти един от пръстените си. Амеротке успя да види, че на него бе изрязано изображението на две увити една в друга змии, разделени по средата от малък аметист. — Ипумер — тя се стараеше да подбира този път думите си — обичаше да се хвали. Твърдеше, че има благородническо потекло, че в жилите му тече хиксоска кръв, а в рода му имало воини, които били прочути не по-малко от Пантерите от Юга. Но не ми е казвал за семейството си. Само веднъж спомена, че майка му била много важна и силна личност.

— Чували ли сте за Мерецегер? — попита Амеротке. — Ще се изненадате ли, ако разберете, че е възможно Ипумер да е бил неин син?

Нешрата изви леко назад глава и се разсмя:

— Веднъж той заговори за сектата и култа към Мерецегер. Историята ми е позната, разбира се. Набивали са ми я в главата още преди да започна да разбирам за какво разговарят. Но ми се струва, че даже когато произнасяше това име, Ипумер продължаваше да мисли само как да се пъхне отново между бедрата ми.

— А за приятели говорил ли е?

— Ами спомена ми веднъж за колегата си Хепел…

— Той е изчезнал, знаете ли? — прекъсна я Валу.

— Така ли? Може да се е запилял някъде.

— Предполагам, че вече знаете за смъртта на хазайката Ламна, лекаря Интеф и вдовицата Фелима…

Нешрата отново стана сериозна:

— За Ламна Ипумер казваше, че е развратна дебелана. Мисля, че Фелима е била много влюбена в него. Той дори правеше опити да я използва срещу мен, но аз не му се връзвах.

— Да знаете нещо за някой друг?

— Не. Веднъж го попитах дали си има някой покровител в Тива, но той ми отговори отрицателно.

— Това не е вярно — възрази Амеротке. — Срещал се е с някакъв мъж в една къща на Улицата на маслените лампи. Този човек винаги бил с маска на Хор.

— Но това бях аз!

Амеротке бутна назад стола, на който бе седнал:

— Нешрата! Сигурен съм, че току-що изрекохте една лъжа!

— Уважаеми Амеротке — заговори девойката с абсолютно точна имитация на мъжки глас, — може и да съм надарена с красиво лице и хубаво тяло, но ако облека връхна дреха, сложа маска и покрия главата си с качулка, защо да не мина за мъж — наведе се тя напред. — Мога да се държа като истински мъж по-добре от повечето мъже, които съм срещала досега.

— Защо ви е притрябвало да наемате помещение на Улицата на маслените лампи?

— За да разполагам с място за срещи с моя любовник, разбира се.

Амеротке стана, отиде до отворените към градината врати, затвори очи и въздъхна. Валу го повика, но съдията реши да не му обръща внимание. Загледа се в светналото синьо небе. Ами ако Нешрата, която мразеше баща си, бе отговорна за извършените убийства? Тя притежаваше силна воля и беше достатъчно съобразителна и находчива. Би могла да нападне Небамум, да се промъкне в Червения параклис, да преплува езерото на генерал Руах, да отрони любовника си… Би могла, но липсва мотив. Дори и да е убила Ипумер, който й е омръзнал, защо й е да премахва Бейлет и Руах? Амеротке се обърна и отиде бавно до стола, където бе седял преди малко.