Пол Дохърти - Убийците на Сет

— Значи не е трудно да се подкупи слугинята ви? — рязко я попита Валу.

— Прислужницата ми не идваше с нас: излизахме само аз и Кией. Не след дълго обаче стана опасно — добави тя бързо. — Затова Ипумер започна да идва нощем. Измъквах се от спалнята и се срещахме из горичките близо до градинския дувар… — тя се усмихна и продължи: — Сигурна съм, че сте открили и най-често посещаваното от нас място.

— Бяхте ли любовници?

— О, да. Ипумер наистина беше чувствен мъж. Сега си мисля, че сигурно по-голямо удоволствие му е доставяла мисълта, че спи с дъщерята на един от най-именитите жители на Тива, отколкото самата дъщеря… — тя издиша шумно и скръсти ръце в скута си. — Да, бях любовница на Ипумер!

Амеротке се запита дали казва истината, защото тонът й беше някак си нехаен, а думите й звучаха някак като заучени.

— А после той ви омръзна, така ли?

— Разбира се. Искам да кажа, че беше доста забавен и галантен, но към края…

— И се снабдихте с отрова. Купихте я за домашни цели, нали? — запита бързо Амеротке.

— Да, трябваше ми за изпиране на петна…

— А за друго? Например по предназначение?

— На този въпрос вече ви отговорих в съда. Но не ви казах цялата истина — направи мигновена пауза тя. — Ипумер стана наистина непоносим и го заплаших, че ако не ме остави на мира, ще се самоубия.

— Защо не споделихте това в съда? — попита я Валу.

— Нямах сериозно намерение да изпълня думата си. Просто исках да го сплаша.

— Аха! Ето защо Ипумер е купил от същата отрова. Така ли?

— Да. Също като в игра: премествах някоя фигура и го оставях на ход.

— Но писарят заболява, а както е безспорно установено — грижливо подбираше думите си Валу, — Ипумер е идвал тук многократно, срещал се е с вас, яли сте и сте пили заедно, след което му е прилошавало…

— А вие откъде знаете, уважаеми главни обвинителю? Ипумер може и сам да е вземал нещо, което е причинявало неразположенията му. Той имаше деликатен стомах и… беше като повечето мъже: постоянно разгонен пръч. Възможно е да е имал и други любовници из Тива, да не говорим за проститутките, танцьорките и хесетките…

— Мислите, че е посещавал и други? — неволно попита Валу.

— И още как!

— А би ли убил някое от момичетата? — намеси се Амеротке. — Смятате ли, че може да е убиец?

— В него живееха двама души. Палеше се лесно и беше раздразнителен, но дълбоко в душата му бе залегнала единствено мисълта за собственото му благополучие.

— А вие? Мислите ли също за благополучието си?

— Премъдри, баща ми е много богат човек. Ипумер хранеше големи надежди за успешен и доходоносен брак.

— Но баща ви научи за кроежите му, нали?

— Просто нямаше как да не разбере: в дом като тукашния слугите са петимни да доносничат срещу възнаграждение. Генерал Пешеду — усмихна се тя язвително — направо побесня. Заплаши, че ще ме пребие, както и че ще бъда замонашена в някой храм.

— А вие как реагирахте?

— Обясних му, че не възразявам.

Амеротке се взря в очите й: Нешрата умееше да се държи резервирано и имаше силна воля. Една дъщеря, изпълнена с възмущение към собствения си баща, без съмнение е била много доволна, когато е успяла така да го нарани и ядоса.

— Отричате ли, че Ипумер е идвал тук през нощта, в която е умрял? — попита я Валу.

— Може и да е идвал. Най-малко четирийсет момичета работят като прислужнички в тази къща. Може да е съблазнил всяка една от тях, за да узнава какво става тук…

— Вече сте навлезли в двайсетото си лято, нали? — Амеротке бавно подбираше думите си. — Никой ли не е искал ръката ви? Не сте ли се влюбвали? Вие сте красива. Сигурен съм, че потокът от кандидати не е секвал… — съдията спря за миг, зърнал видима промяна в погледа на Нешрата. Тя примигна, а в очите й се появи тъга.

— Генерал Карнак поиска ръката ми — тихо отвърна.

— Какво? — приведе се напред Валу.

— О, да. Преди около две години.

— И как се развиха нещата с предложението му?

Нешрата изведнъж стана съвършено сериозна:

— Преговорите, както се изрази баща ми тогава, приключиха без успех. Премъдри Амеротке, защо учудването ви е толкова силно? Ако познавате генерал Карнак, би трябвало да сте разбрали, че според него си струва да разговаря единствено с Пантерите от Юга или с офицерите от полка на Сет. Наистина чудесна перспектива. От трън та на глог. Брачният ми живот щеше да бъде изпълнен с нови разкази за славните дела на Пантерите! По-скоро бих глътнала отрова.

Даже и Валу се разсмя, преди да попита: