Пол Дохърти - Убийците на Сет

— Не бива да оставаме повече тук — намеси се Шуфой.

— Стрелецът се цели в мен — отвърна Небамум. — Какво да направя? Дали да побягна… Е, не съм бързоног като газела, но мястото ми е познато. Господарю, това е единственото, което ни остава да направим. Той преследва мен!

Амеротке не успя да възрази, защото воинът в същия момент се изправи и хукна, превит одве. Още стрели изсвистяха във въздуха. Небамум успя да се отдалечи и след малко гърбът му престана да се вижда в шубрака. Съдията се повдигна и зърна нечия фигура, прелитаща като сянка през коловоза надолу по пътя подир набелязаната жертва. Двамата с Шуфой изчакаха още малко, после излязоха пак на пътя и продължиха към срещата с Валу, сякаш нищо не се бе случило.

Очите и ушите на фараона вече ги очакваше в приемната зала на Къщата на Златната газела заедно с двама уплашени писари, които седяха, стиснали кожените си чанти с принадлежностите за писане. Шамбеланът, въвел новодошлите, им предложи да си умият краката и ръцете. После Валу посочи към покрития със стенописи коридор:

— Нешрата е там… Чух за убийството на Руах. Знаете ли нещо повече? — сниши гласа си до шепот той.

— Пешеду върна ли се от реката? — запита Амеротке.

Валу повдигна вежди:

— Не, ама това какво общо има… Нали сме тук заради дъщерята?

— Не, не е така — възрази Амеротке. — Трябва веднага да открием Пешеду. Освен това трябва да разберем дали той е помогнал на Ипумер да дойде в Тива и къде е бил в нощта, когато писарят е бил убит… Между другото видяхте ли се със съпругата на генерала?

Валу тръсна глава:

— Не. Прие ме само Нешрата, Тази млада жена се отличава с изключително самообладание. Обясних й, че идваме да изпълним заповедите на божествената и че е длъжна да отговаря на въпросите ни, сякаш е в съда, но тя дори и не трепна. Явно собствената й чест и тази на семейството й изобщо не я засягат…

Влезе един слуга и обяви:

— Господарката Нешрата е готова да ви приеме.

Амеротке заръча на Шуфой да го чака при писарите и заедно с Валу последва слугата по коридора. Пешеду беше много богат. Красиво изпълнените стенописи в по-голямата си част пресъздаваха ловни сцени вместо подвизите на полка на Сет. Фино изработените мебели бяха инкрустирани с абанос, слонова кост, сребро и злато; в ниши и по лавици бяха наредени скъпи статуетки, малки скулптури и вази. Съдията и обвинителят пристъпиха в просторна стая с колони от кедрово дърво, оцветени в ярки тонове. Нешрата се приближи и ги поздрави. Валу бе прав: тя изглеждаше спокойна и в пълно присъствие на духа. Беше облечена в искрящо бяла рокля без ръкави, на врата си имаше златен медальон, а гривните й бяха със семпла украса. Красиво гримиралото й лице бе невъзмутимо, а погледът — спокоен и сдържан. Жена с непреклонна воля, помисли си Амеротке. Нешрата не изглеждаше ни най-малко объркана; тя посочи трите стола в средата на стаята. После седна на мястото си и отпрати с жест слугата.

— Възразявате ли да ви зададем няколко въпроса? — попита Валу.

— Защо да възразявам? — присвиха се тъмните очи на девойката. — Очаквах го.

— Очаквали сте го?

— Ами да… Божествената едва ли е останала особено доволна от унижението, на което е бил подложен в съда един от генералите, радвал се винаги на върховна благосклонност от нейна страна. Впрочем този разпит би трябвало да се проведе в съда и в присъствието на адвокат Меретел.

— Може и това да стане — почти се озъби Валу. — Все пак не бива да забравяме, че смъртта на Ипумер прикрива други важни събития, като например убийствата на другарите на баща ви по оръжие…

— Да, наистина — прозвуча спокойният й отговор. — А Пантерите от Юга не бива да бъдат притеснявани с незначителни дела… — и тя погледна към Амеротке: — Вие сте върховен съдия, кажете ми, не е ли редно адвокатът ми Меретел да присъства?

— Ако искате — отвърна й Амеротке, — може да се уреди. Но ние сме тук, водени от желанието да обсъдим не толкова самия казус, колкото личността на жертвата. Вие знаете, уважаема, че правосъдието в името на фараона не е ограничено единствено в Залата на двете истини. Имаме пълното право да ви задаваме всякакви въпроси и в собствения ви дом. При това казаното тук се превръща в свидетелско показание… Макар че ще трябва да го повторите и в съдебната зала.

— Значи всичко, което ви кажа, ще трябва да го повторя и в Залата на двете истини, така ли? — Амеротке кимна и Нешрата обърна глава встрани, играейки си с една от плитчиците на благоуханната си перука. — И все пак божествената закриля баща ми — появи се отново познатата усмивка. — А той има какво да крие… — и девойката сви рамене с изящно движение. Амеротке се загледа в хубавото й лице. Отново бе поразен от голямата прилика между нея и Норфрет — същата гладка кожа, високи скули и изразителни очи, но преди всичко пълно спокойствие и самоувереност, прикриващи горещ темперамент и несломима воля.