Пол Дохърти - Убийците на Сет

Минаха по коридори и галерии. Съдията забеляза движението на забързани жреци и големи групи богомолци; въздухът бе плътно наситен с мирис на тамян. От време на време Амеротке спираше, за да разгледа картините, които покриваха стените и изобразяваха изумителните подвизи на великия бог Сет. А Шуфой подтичваше след господаря си и се стараеше да улови всяка промяна в настроението му.

Стигнаха до алеята, минаваща покрай параклиса. Съдията се спря и погледна нагоре към прозорците. Покачи се на една пейка, изправи се на пръсти и погледна към малката правоъгълна градина — пусто и спокойно място. После слезе и потупа Шуфой по рамото.

— Приятелят ти Мангуста — тихо каза съдията — е напълно прав. Убиецът на Бейлет е могъл да се скрие зад това тук — и потупа стената. — Чул е пристигането на жертвата, както и идването и връщането на жреца, след което е нанесъл своя удар.

— Мога ли да ви помогна с нещо? — Амеротке се обърна. Шишнак приближи в галерията с бърза стъпка и раболепна усмивка. Спря до тях и се поклони със събрани длани. — Добре дошли, уважаеми Амеротке. Има ли с какво да ви услужа?

Съдията посочи към прозореца:

— Убиецът е минал оттук в деня, когато е загинал Бейлет. А ти къде си бил?

В очите на Шишнак трепна силно вълнение, когато посочи назад в посоката, откъдето бе дошъл.

— Там има една стая, в която аз и жена ми си почиваме, след като привършим със задълженията си…

— Спяхте ли? — грубо попита Амеротке. — Така е, нали? Не сте били нужни на негово благородие Бейлет, затова сте си пийнали вино и сте заспали, както правите ден след ден.

Шишнак ококори очи:

— Ама… Как можете…

— Въпрос на логика и опит — насмешливо отвърна Амеротке. — Сигурен съм, съдейки по поведението ти, а след като го установявам аз, нищо не е попречило и на убиеца да стори същото. Не си ми нужен — недвусмислено заяви той, — но бъди на разположение, ако потрябваш за нещо! — и бутна вратата на Червения параклис. Влезе вътре и се огледа. Вратите на олтара бяха затворени. Утринното приношение от хляб, вино и друга храна бе прибрано. — Вече казах — заговори съдията към Небамум и Шуфой, — че Бейлет и Руах не са били за подценяване, но са станали лесна плячка. Така е, защото като истински войници те мислят и действат по определени правила. Убиецът е знаел това.

Небамум ги отведе до отсрещната стена. Амеротке не обърна внимание на легендите за Сет, но се заслуша внимателно, когато слугата на Карнак започна да му разказва за акцията в лагера на хиксосите и за другите големи подвизи на Пантерите от Юга. Шуфой веднага почувства отегчение и приседна върху една възглавница, за да си почине и да подремне. Докато Небамум изреждаше с най-големи подробности славните дела на своя полк, съдията се загледа в рисунките по стената. Разбра се, че не даваха точна представа за образите на участниците: Пантерите от Юга носеха червената перука на Сет; лицата им бяха еднакви като излети в калъп; бяха облечени с еднакви дрехи, с изключение на Карнак. Да, Амеротке все по-силно се убеждаваше в правотата на предположенията си.

— Не си ли даваш сметка — прекъсна той описанията на Небамум, — че убиецът буквално имитира големите ви подвизи в своята смъртоносна акция? Погледни! — той се върна към картината, пресъздаваща нападението в лагера на хиксосите. — Тук е показано как Карнак се вмъква в церемониалната шатра на Мерецегер и отсича главата й. Убиецът е направил същото: промъкнал се е във вашата светая светих и е нанесъл смъртоносен удар на Бейлет, но не е взел главата, а е избол очите му. А тук — премести се Амеротке покрай стената — виждаме военната кампания срещу морските народи. Пантерите от Юга отново успяват да проникнат в лагер, разположен на един от островите в Делтата. Избиват неприятелите и изгарят до основи лагера им. Така ли е било? Добре — Амеротке посочи трета картина: — Виждаме Нил, а ето и вражеските бойни кораби. Какво е станало тогава?

— Беше след голямата ни победа над хиксосите — започна да обяснява Небамум. — Прогонихме ги от Аварис. Част от тях побягнаха през пустинята, а други успяха да се доберат до бойните си галери и направиха опит да поемат нагоре срещу течението на Нил.

— Тръгнахте ли подир тях? — запита го Амеротке.

— Разбира се. Карнак ни предвождаше в битката. Убихме адмирала им и взехме в плен повечето от капитаните в още една голяма победа. След нея хиксосите изгубиха всякакво желание за нови битки! Явно бяха решили да си обират крушите. Но ако сте прав, господарю, то…