Пол Дохърти - Убийците на Сет

Малко по-късно Амеротке и Шуфой напуснаха Дома на милион години и поеха по главния вътрешен път. После излязоха на пазарището. Някои сергии бяха още отворени, а гостилниците работеха с пълна пара, предлагайки храна и питие на трудилите се през целия ден. Нощният въздух бе наситен с мириса на свежо печено от газели и диви кози: ловците ги бяха убили и донесли тук, за да бъдат одрани, изчистени и нарязани на дълги парчета, които сега цвъртяха по скарите над разискрен пласт от дървени въглища. Този приятен аромат бе привлякъл пълчища просяци с протегнати за милостиня костеливи пръсти. Недалеч трима пияни пееха химна на Амон. Амеротке и Шуфой си пробиха силом път през тълпата, преди да излязат на широкия път, който извиваше надолу към големите градски порти с двете заплашително издигащи се нагоре колони, увенчани с наблюдателни кули. На стража беше корпус от полка на Ибиса; излъсканите им кожени набедреници и брони блещукаха на светлината на факлите. От една кула се обади рог от раковина, за да обяви, че след час градските порти ще бъдат затворени за през нощта.

Двамината кривнаха по прекия път, ограден с дървета, който следваше криволиците на градската стена. Вдясно на Амеротке се извиваше и блестеше като гигантска змия Нил, осеян със светлинните на търговски плавателни съдове. Нощем реката се променяше до неузнаваемост. Шуфой спря и се ослуша, но не в острите гласове на нощните птици, излитащи от гъсталаците край брега, а за нещо друго. Не долови нищо, освен ехтящия рев на хипопотами, а от време на време и накъсания лай на чакали, търсещи мърша.

— Какво има? — Амеротке забеляза, че слугата му е изостанал няколко крачки, и се върна.

Джуджето го стисна за ръката и погледна нагоре към него:

— Права е господарката Норфрет, когато казва, че не бива да минаваме без придружител по този път. Трябва да взимаме с нас и Асурал, а? Той може да уплаши даже крокодил…

— Няма от какво да се плашиш — успокои го Амеротке и тръгна напред. Влязоха в Селото на нечистите — така наричаха квартала на бедните селяни, които нямаха достатъчно средства да си купят камък за градеж, затова изкопаваха глинеста пръст от бреговете на Нил и строяха лабиринти от едноетажни домове. В тях намираха подслон не само работници от кариерите, но и преследваните от закона. Шуфой мразеше това място. Обаче Амеротке настояваше да минават винаги по един и същ път, така че тукашните хора бяха вече свикнали и приятелски го поздравяваха.

Господарят и слугата се изкачиха по невисокия хълм, от който се откриваше гледка към Нил. Амеротке спря горе, за да се наслади на хладния и свеж нощен въздух. Да, случаят с Нешрата и Ипумер продължаваше да го гложди. Без съмнение изпитваше съчувствие към Нешрата, но ако тя е убила Ипумер коварно и вероломно, ще трябва да понесе наказанието си. Дали случаят бе толкова елементарен? Знаеше се, че Пешеду е много богат човек: дъщеря му можеше да има всичко, което пожелаеше. Ипумер стоеше на по-ниско обществено стъпало от нея, така че, ако е искала да го ликвидира, защо да поема сама риска? Защо да излага на опасност и себе си, и реномето на баща си? И защо по този сложен начин? Щом край кея се шляеха десетки безделници, готови да клъцнат гръкляна на Ипумер за къс сребро, и цялата работа щеше да се припише на неизвестен извършител. Ясно е, че писарят е бил отровен след посещението му при Къщата на Златната газела. Някой е излязъл там на среща с него. Кой бе този някой?

— Господарю — почти изстена Шуфой. — Искам да се прибираме. Стомахът ми е свит от страх! Имам план…

Съдията се сепна.

— Добре, да тръгваме…

Хепел, писарят в Дома на войната, който се представи в съда като приятел на покойния Ипумер, се събуди от мъчително усещане. Огледа се и изтръпна от ужас. Не можеше да разбере защо голото му тяло е овързано с ремъци и лежи върху твърдата чакълеста земя, а китките и глезените му са омотани с връв и притегнати към колчета, забити в земята. Опита се да каже нещо, вдървен от страх и загледан в осеяното със звезди небе над себе си, докато плувналото му в пот тяло зъзнеше от хапещия студ на пустинния вятър. Постара се да прогони махмурлука както от изпитото вино, така и от погълнатото упойно средство, на което несъмнено се дължеше скъсаната нишка на съзнанието му. После изстена тихо и погледна към малкия огън, запален от някого: закачулена фигура бе приклекнала до него.